Сънувах, че папагалите ми си имат яйце. Като го погледнах отблизо, видях, че е счупено. Зачудих се кой ли от двамата го е направил. После погледнах пак и видях, че има още няколко яйца. Счупеното имаше вътре в себе си още едно яйце- реших, че ще се излюпи поне вътрешното. Яйцата бяха с различна големина. Двете прици влязоха в гнездото и почнаха да мътят- зачудих се, че и мъжкия взема участие.

Бях в София, с един непознат, но изглежда се познавахме. Бяхме спрели на една тясна уличка. Той ми обясняваше, че това е булевард- аз силно се усъмних. Предложих му да слезем и да повървим. Питах го колко далече е жп гарата, ако се върви пеш. Той каза, че за час и половина може да се стигне. Вървяхме из града, виждах магазини с картини и бижута. Беше се стъмнило. Правих си планове в колко ще се прибера в Стара Загора, ако хвана влак. Оказахме се пак до колата му, пак беше ден. Влязохме вътре. Той почна да ми обяснява нещо. От някъде почнах да чувам глас, който правеше коментари на всяка негова реплика- само аз го чувах. Усетих, че този човек не е съвсем наред и реших, че трябва да се махна по- бързо.

Сънувах, че виждам бившия ми съквартирант Сашо. Видяхме се на улицата в Търново, близо до пети корпус. Поздравихме се. Той беше с някакво момче. Помислих си, че не ми се изпада в разговори за това кой как е и какво прави, за това и продължих. Той подхвърли в негов стил, че ето това е лош приятел- да не ти каже нищо освен "здравей" и да си продължи. Усмихнах се, но реших да не се връщам.

Бях с Марина в един апартамент. Имаше една машина- около метър и половина, от която можехме да си вземаме лотарийни билети. Веднага разбирахме дали сме спечелили. Постоянно пусках монети и проверявах дали съм спечелил. По едно време проверих един стар фиш- приличаше на едни сметки, които си бях правил наистина. Видях, че печели някаква сума. Извадих всички други проверени и почнах да ги преглеждам отново с Марина. Открихме 5-6, които имат печалби. Уплаших се дали не съм изхарчил прекалено много пари, но си казах, че аз нямам много пари по принцип и няма какво да съм изхарчил. Освен това единият фиш беше спечелил над хиляда лева. Реших, че искам да си взема наградата още същия ден. Питах М. кой ден сме и тя ми каза, че е неделя. Притесних се, че се естъмнило и че ако теглят новия тираж скоро няма да ми важат печалбите. Тръгнахме да излизаме. Докато се обувахме си поговорихме с едно момче- то също беше наемател там. Огасихме лампата в коридора. Той каза, че отива някъде, но просто си седна в тъмния коридор, в единия ъгъл, и си помисли, че не го виждаме. Не го харесах много. Излязохме с М. Част от печелившите фишове бяха нормални- от новите, но три бяха като значки. Зачудих се как ли ще ги проверят тях.

Вървях край една река. Стигнах до една лодка, която беше по средата. Емо беше в нея. Доплува до брега- зачудих се как му се плува в тази мръсна река. Заговорихме се. Видях, че има една постройка на брега- нещо като бункер. Марина беше пред него- била си намерила работа там. Беше някакъв изследователски център. Стоеше отвън и чакаше да свърши работния й ден. Излезе един възрастен човек и й пожела лека вечер, но аз не му казах нищо. Заговорихме се. Бяхме седнали в една по- голяма лодка, която беше изкарана на брега. Емо обясни защо е бил в лодката в средата на реката и защо е плувал. Каза, че след няколко дена ще ходи при Н. и че тя имала яхта край Созопол. Но до яхтата се стигало само с плуване и той тренирал това. Аз си представих как ще изглежда това и не ми хареса.  Поговорихме си за новата работа на М. Тя ми предложи да ми даде някаква рокля за плуване, ако съм искал да отида до лодката в средата на реката. Представих си как плувам с тънка бяла рокля и й отказах. Тъкмо отивах да плувам и от бункера излезе втори човек- пожела лека вечер на М. и си тръгна. Знаех, че няма повече хора и че ще си тръгваме вече.

Гледах телевизия в хола. Бях си пуснал Сити Тв. По едно време видях водещия, който пита случайни хора коя песен искат да чуят и кого да поздравят. Беше при Марина. Ние си говорихме по телефона, но го бяха заглушили, така че да обърне внимание на питащия. Странното беше, че всичко беше наживо. Марина се засмя, каза колко харесвала водещия (което на мен не ми хареса) и поиска да ме поздрави с някоя песен на Скорпиънс. Странното е, че пуснаха такава точно по тази телевизия, дори беше и една от не толкова известните им. След като я изслушах пробвах да намаля телевизора, но натиснах две копчета едновременно и промених някаква настройка на цветовете- станаха по- ярки, а картината се сплеска(някаква цифра в долния ъгъл от 6 стана на 9). После колкото и да опитвах, не можах да ги върна в предишния им вид. По едно време ми се сториха добре- бяха се оправили от самосебе си.

Бях на село с майка ми. Отидох при помпата- учудих се кога майка ми е имала време да я пусне, тъй като бяхме дошли скоро, а и тя никога не се занимава с това. Един маркуч отиваш към градината. Бяха се образували големи локви. Почнах да ги прескачам. Видях, че в съседния двор има едно момиченце точно до оградата. Самата ограда не се виждаше, но знаех, че трябва да е там. Не отидох при нея, защото реших, че ще е странно да говоря с непознато момиченце. Погледнах в двора им и видях, че има поне десетина деца да си играят. Зачудих се кога са се появили толкова много. Погледнах в нашия двор и там също видях 5-6 малки деца.

Бях в училище, в една широка зала. Седнах в дясно, до прозорците. Имахме георафия. Училтеката даде някаква контролна, но не разбрах условието. Питах тези около мен за него, но пак не го разбрах напълно.

Бях първи курс отново и седнах на един чин. Някакво момче от залата го обиждаха на "дебел". Други се обиждаха по други начини. Зачудих се защо се държат като шестокласници. 4-5 момичета изведнъж станаха като по команда и тръгнаха към други чинове за да си говорят. До мен седеше някакъв мой познат, с когото си разменяхме по някоя дума. Почувствах се като в началното ми училище. Подуших се и установих, че мириша на чисто и приятно. Ходеше ми се и до тоалетна. Станах. Вече бях край общежитията в Търново. С мен беше и Ивайло- бивш съученик. Влязохме вътре, а аз тръгнах по етажите да търся тоалетна- някои стаи от Б сектор имаха обща, в която може всеки да влезе. Подминах 2, защото хора тъкмо излизаха от стаите си и щеше да е неудобно да им вляза в тоалетната. Загледах се в една стая, на която й беше отворена вратата. Вътре имаше едно момче. С носталгия си спомних, че до скоро и аз бях на общежития. То тръгна да се извръща към вратата и тогава времето забави своя ход. Имах достатъчно време да реагирам и да си продължа по пътя без да ме види. Отидох до бившата ми стая- не се беше променина. Някои от нещата, които бях оставил след като си тръгнах се търкаляха по пода- една малка масичка, шишата от вода. Минах през тоалетната и излязох от общежитията. Тръгнахме да се разхождаме с Ивайло. Видях морето. Зарадвах се, че ще мога да се изкъпя в него, но нямахме бански. Влязохме в някакъв магазин и там той пробва един. В един момент беше с дрехи, а в следващия само по слипове. Попита продавачката дали може да го пробва така- тя каза, че може. Странното беше, че магазинът беше много малък, никъде не виждах продавачката, но тя отговаряше все едно е до нас. Банският беше тъмносин и много еластичен- разтегна се по него докато го сложи. Аз му казах, че ще отида до общежитията да си взема моя (никога не съм си носил банския в Търново). Докато отидох и се върнах картината се беше променила. Морето пак си беше там, но беше с много повече скали и вместо Ивайло, ме чакаше Петър Хубчев (треньорът на Берое). Тръгнах с него. Имаше високи 15-20 метра отвесни скали с жълт цвят. Ние вървяхме по пътека изсечена в тях близо до водата. Той търсеше подходящо място, Нито едно не изглеждаше добро- нямаше никакъв плаж, а само дълбоки води. Реших да скоча в тях- щом го направих, се сетих, че телефона ми е в джоба ми. Сетих се, че бях гледал предишния ден реклама на устойчива на вода калъвка и съжалих, че я нямам. Почнах да мятам краката си, за да изплувам. Така изкочих от водата без да е стигнала до джобовете ми. Продължихме да вървим. По каменната пътека имаше едни рибки с крила. Пропъдих ги- ти си отлетяха във водата. После имаше странни сиви буболечки. Заобикалях ги внимателно- бях решил, че са отровни. Някой ми каза, че не са, но не изпитвах желание да настъпя някой, защото бях бос- продължих да ги прескачам и заобикалям. Стихнахме и до място, където имаше пясък и не беше дълбоко. Хубчев реши, че е добро. Тръгнахме да се връщаме. Сънят ми стана нестабилен. Усетих, че скоро ще се събудя. Детайлите изчезнаха и се замениха от тъмнина. Остана само морето и пътеката. Искаше ми се сънят да изтрае малко по- дълго, за да мога да се изкъпя в морето. Затворих очи и се опитах да го стабилизирам, но не успях. Вече почти всичко беше изчезнало. Малко след това се събудих.

Кученце

Щях да си купувам малко кученце за 400 лева. Отидох в един зоо магазин. Няколко пъти преброявах парите- почти ги докарвах до 400, но не бях сигурен. Продавачката и тя ги броеше. Кученцето беше много малко, едвам ходеше. Чудех се с какво ще го храня като в толкова малко. Казаха ми, че е със всички ваксини и ми го подадоха.

Пътуване за суперкупата и бивша съученичка

Сънувах, че си чопля нокътя на големия пръст на крака и половината от него падна. Разгледах го и го изхвърлих.

Бях в автобус и щях да ходя на финала за суперкупата между Берое и Лудогорец. В автобуса имаше фенове на двата отбора. Това ме притесни малко, но се сетих, че феновете на Лудогорец на са от крайните. Заговорих се с част от тях- 4 момчета, които стояха от другата страна. После си говорих с едно момиче от техните фенове- дадох й да види фенкартата ми. После тя така и не ми я върна- правеше се, че я търси сред един куп други и не я намира. Замислих се, че ако продължава да прави така, накрая ще отида да си я взема сам. Пред мен в автобуса видях Христина (една бивша съученичка, с която бяхме до 12-ти клас и с която не се разбирах въобще). Каза ми "Няма ли да даваш вече парите за бала". Злобата с която го каза ме изнерви, обърнах опакото на ръката си и й казах, че ако не млъкне ще си изяде боя (може би трябваше да го направя в училище това. От години не я бях сънувал)

Цяла нощ сънувах неспокойни сънища за ходене по изпити. Бях в една непозната сграда, където имаше изпити. Имаше и стая, където беше лаптопа ми. От време на време ходих и до нея. На единият изпит към теста, който правих, асистентката трябваше да нарисува разни неща по него. Тя провери моя и на един задочник. На единия нарисува по- хубави неща, а на другия по- прости. Реших, че моят трябва да е с хубавото дърво и птичките по него. Задочникът седна да го изпитат. Оказа се, че на него е по- хубавата рисунка. Попитах защо е така, но когато взех да ги сравня и дваете рисунки ми се сториха хрозни- имаше дърво и грозно нарисувани птички по него (бухали и други нощни птици). Когато отидох в стаята с лаптопа ми, хората, които бяха в стаята  се бяха сменили. Съобщиха, че на един друг тест от всички присъстващи, само 4 са го взели и ще могат да се явят. Един колега Володя се радваше, че го е взел. Една колежка се разплака, че не е могла. Зачудих се как може да плаче, като аз самият много пъти не съм си вземал изпити и чак такива силни емоции не съм изпитвал. Опитах се да я успокоя.
Излязох в коридора- някакво непознато момиче ми зе портфейла и ми каза, че й трябва да си купи неще. Беше извадила 2-3 лева от него и ги държеше. Аз я наглеждах с едно око да не избяга с него. После тя отказа да го върне. Хванах я, тя все още не искаше да го върне. Докато се боричкахме ме стисна за топките- усетих лека болка.  След няколко опита я съборих на земята и успях да го взема. Беше симпатична, слаба и се усмихваше повечето време(дори и на земята продължаваше да се усмихва).
После реших, че трябва да преговоря за един от изпитите, но нямах достатъчно време. Осъзнах, че не съм чел въобще по него. Чудех се дали да не се явя в друг ден. Отидох при лаптопа ми да почета малко от него.

Пътувах с влак. Бях с майка ми и леля ми. Леля се оплакваше, че я боляло нещо и искала да си вземе хапче. Мама й обясни, че се издават без рецепта. Казахме й, че ще й вземем. Тръгнахме по вагоните- бяха все общи, но много по- различни от всички, които бях виждал. Изглеждаха много стари, имаха обособени места и сепарета. Стигнахме до първия вагон и там имаше стълни- водеха два етажа и половина нагоре. Зачудих се колко ли е висок този влак. Някои стъпала ги взех по две наведнъж. Стигнахме до горе- там имаше къщичка с тераса(вътре във влака). От нея се показа един възрастен човек. Питахме го дали има определени хапчета- той отговори, че няма и почна да обяснява нещо. С майка ми решихме, че като спрем на някоя гара, ще вземем от там.

Бях в град с ниски бели постройки. Хората се бяха скупчили по улиците. Казаха ми, че щели да прелитат някакви птици. Погледнах нагоре- слънцето беше ниско над хоризонта, но още не беше тръгнало да залязва. До края на сцента то отиваше все по- ниско и все ми блестеше ако гледах към него. Видях в небето няколко птици- бяха огромни, приличаха на лебеди, но крилата им бяха пробрани близо до тялото. Въпреки това летяха. Щом минаха над мен, почнаха да падат пера- хората почнаха да се надпреварват да ги събират. И аз се включих. Перата бяха с всякакви цветове, въпреки, че приците бяха бели. Събрах 10-15. Тръгнах към сградите- слънцето залязваше. Вече не бях аз, а гледах през погледа на едно момиче. Бях дошъл с нея в града. Щом слънцето се скри, хората затвориха всички врати- градът приличаше на полу-подземен лабиринт с криви улички. Само на места се виждаше небето, Някой ми каза, че чужденците в този град са обречени и че никой няма да ме приеме. Покрай мен мина някаква жена с брадавица на носа- тя гледаше празно и отчаяно. Реших, че тя също е от обречените. Стана много горещо- на местата където се виждаше небето падаше някаква светлина- не исках да минавам през нея. Видях каменно чудовище- приличаше на огромно куче от камък. Започна да ме гони. Затичах се, като гледах да минавам със скок през участаците със светлина. По пътя ми имаше метални врати, които представляваха мрежда от железа, с голямо разстояние между отделните железа. Някои от тях имаха катинари. Аз отварях всяка и я затварях след себе си. Погледнах назад и видях, че чудовището се затруднява да мине. Спрях се и загледах. То отдели от себе си няколко каменни топки, които се търкулнаха през вратата. Пробвах да ритна едната, но беше много тежка. Когато се усетих какво прави започнах пак да бягам. Топките се сляха и то се появи от моята страна. Минах през няколко врати. Поглеждах само да видя дали ме следва- всеки път то повтаряше предишното си разделяне, но вече много по- бързо и в движени- без да се спира. Чувах някакъв глас- все една разказвач чете книга в която аз участвам. Гледах се от трето лице- все още бях жена. По едно време разказвачът повтори два пъти, че за да се спася, аз не трябва да остана на никого длъжен. Реших, че това се отнася и за чудовището, Спрях се, долепих се до стената, че да можем да се разминем. То ме подмина, спря за секунда, погледна ме, но аз бях сигурен, че не искам да му остана длъжен по никакъв начин. То продължи. Отдъхнах си.

Бях на село. Имахме отново овце. Един съсед мина пред къщата и видях да отваря вратата. Част от овцете ни отидоха при неговото стадо. Той започна да си тръгва. Аз отидох и върнах 2, а едно малко агънце тръгна да се връща и той. Започнах да му се карам защо ги краде. Него не го интересуваше много. Беше с бяла коса. Ядосах се и го ударих няколко пъти в лицето, но на него  нищо не му стана. Зачудих се дали съм чак толкова слаб, че не мога да му направя нищо. Всеки път като го удрях, времето забавяше своя ход. Бузите му бяха слаби и плоски. Няколко пъти го ударих там. По някое време дойдоха и родителите ми.

Сънувах, че Берое ще играе в ЛЕ (което и ще стане де). Бях пред телевизора у нас и гледах. Беше малко по- усилен от колкото ми се искаше. Имаше още някой до мен- братовчедка ми от Америка. Стадиона изглеждаше по- различно. На полувремето реших да се разходя. Излязох и се оказах в другия край на града- тръгнах да вървя, но града беше много променен. Едва когато стигнах близо до моя квартал, улиците заприличаха на тези, които трябва да са. Реших, че искам да видя второто полувреме. Качих се на някакъв влак и от там го гледах. Имаше един човек на средна възраст. Двамата стояхме близо до тоалетната и вратата на влака. Гледахме мача и го обсъждахме. Toй беше за другия отбор. По едно време помислих дали да не му се оставя отбора да победи. Знаех, че ако го оставя да отиде до тоалетната ще вкарат неговите. Реших, че не искам. Отворих единия прозорец на влака. Видях две момичета насред нищото. Попитах другия какви ли са. Изглеждаха като близначки в рокли. Малко след тях влакът спря в някакъв малък планински град. Имаше хора в него- реших, че искам да сляза. Почнах да се разхождам на гарата. До мен беше Марина. Гледахме закуските- тя ми обясняваше, че съжалява, че някои вече ги няма. Показа ми едни с шоколад, които бях ял в училище. Тя продължи напред а аз почнах да разглеждам другите неща за яден. Харесах си едни фунийки с пълнеж. Не бяха на витрината, а на един остъклен щанд посредата на пътя в гарата. Обиколих ги няколко пъти, като се чудех дали искам 2 с различен вид пълнеж. Мислех да взема и една на Марина. Реших, че няма смисъ лда ям толкова много и се чудех коя да си взема. В кутията в която бяха имаше шоколад и черпак. Шоколадът беше изпаднал от предишните. Огледах се някой да не ме види и го опитах.  

Кученце

Бях си направил закуска- мляко и зърнена закуска. Изпих я без лъжица- последните глътки бяха по- сладки. Дадох и на майка ми да опита. На дъното беше останала захарта, почти всичката закуска, сбита на големи буци, Докоснах ги  с пръст. Сред тях имаше и някакво бяло хапче. Реших, че няма да ги ям.

Бях на някакво събиране в общежитието. Бяхме само трима в стаята и со говорихме. Не беше моята стая и не познавах хората. На няколко пъти влезе едно момче с едно много малко бяло кученце. Беше донесъл тютюн за наргиле, но нямахме фолио и въглени. Самият тютюн беше странен- напълнен до горе на чашата, с парченца стафиди и плодове в него. Помислих си, че аз не бих го напълнил толкова, защото така ще се изпече само горната част, но не и надолу. Казах, че отивам да взема останалата част от наргилето. Питаха ме дали съм сигурен- аз се поколебах, но излязох. Кученцето беше с мен, Отидохме на някаква тераса. Надолу се виждаха дървета, зеленина, а напред блокове. Кученцето беше още пале. Погледнах го от близо- беше толкова скоро родено, че още не лаеше. Попитах го няма ли да каже "Бау- бау". После го попитах дали няма да измяука. То просто ме гледаше. Легна по гръб, обхвана ръката ми с лапички. Почна да се преплъзва към ръба. Погледна ме и разбрах, че иска да го доизбутам, за да падне. Казах му, че няма да стане и го върнах на земята.

Вървях с Марина. Решихме да влезем в една сграда. Пред нас беше Иван от бившия ми клас и трима други- две момичета и едно момче. Ние не вървяхме с тях, а случайно ги видяхме. Като влязохме вътре, входът приличаше на този на блокът на Марина. Иван ни изпревари и взе сам асансьора. Ние изчакахме заедно с другите хора. Чудих се дали да не се кача по стълбите, но реших, че няма смисъл. Асансьорът дойде и се качихме- беше по- широк от обикновено и беше чист и бял. Някой отвън  попита не сме ли твърде много, но аз казах, че сме точно 5- имаше едно малко момиченце и с него ставахме 5. Като се качихме се оказахме в нещо като търговски център. Почнахме да се разхождаме с Марина. Седнахме на едно заведение, но нищо не си харесахме. Дойде сервитьорката, но й казахме, че отиваме към горния етаж и че няма да поръчваме. Качихме се в асансьора. Беше по- различен. Стените се вдигнаха от нищото и заградиха една част. Марина беше останала леко извън и се премести при мен. На горния етаж имаше зала с най- различни игри- компютри, плейстейшъни и други. Загледах ги с интерес, но не се спрях твърде дълго на някоя, за да не ми се скара Марина. Някои хора играеха на Фифа, други на състезателни игри. Продължихме. Стигнахме до една по- мрачна част. Имаше няколко стълби водещи до стъклена врата. Вътре имаше хора с костюми, насядали по маси. Реших, че не сме облечени като за такова заведние. Марина отиде към вратата. До нея имаше млада жена,  с руса коса и очила. Беше офицялно облечена. Облеклото на Марина се промени и то към по- офицялно. Размениха няколко думи. Марина се върна и каза, че това била масонска среща. За да влезеш вътре, трябвало да носиш нещо ценно- жената на входа носила карти със събрани души в нея. Реших, че не ми се влиза. Тръгнахме към асансьора. Той пак се издигна от нищото. Този път обхващаше и отворен прозорец, като от него идваше студ. Вътре имаше едно малко коте, което си лежеше до прозореца. Щом се приближихме почнахме да му се радваме, а то почна да се протяга. Зачудих се от колко ли време е вътре, след като асансьора може да го е оставял извън себе си много време. Не ми изглеждаше гладно.


Бях с един дядо, който не изглеждаше като моя, но знаех че е. Седяхме на един балкон в театър, седнали на земята и гледахме нещо като кино по което даваха телевизия. Трудно се движеше и когато се преместихме да седнем на по- хубаво място, той седна тежко. Говорихме си, гледахме, а той се беше облегнал на мен. Малко приличаше на дядото на Марина.

Отивах на мач. Беше Локомотив Пловдив- Берое. Бях в автобус с феновете. Когато престигнахме, беше почнал. Влязохме- стадионът приличаше на някаква спортна зала- закрита. В началото имаше трева, но после се превърна в паркет. Една част от игрището не се виждаше. Бях с брат ми- качихме се на по- високомясто, но и от там не се виждаше хубаво. По едно време спряха мача и се накараха на публиката защо е седнала на място от където не вижда. Човекът, който ни викаше беше с къдрава рошава коса. Преместиха ни, но пак не се виждаше едната врата- имапе стена и тя се скриваше зад нея. Сложиха и бели столове Хората почнаха да се разхождат и да не следят играта. В една отделна стая имаше едни съвсем малки деца, които си играеха с топка. Отново спряха играта и ни предложиха да ни дадът топки, че да играем. Чудех се каква искам- тъкмо щях да кажа баскетболна и един ме изпревари. Казаха ни че има много топки ще има за всички. По едно време отворих една врата, за да изляза. С леко завъртане на "камерата" видях един голям почти пълен стадион, където се играеше мача. Реших, че това на което съм бил по- рано е било за юношите. Видях и агитката на Берое- не беше голяма, но беше шумна. Седнах сред феновете на Локо. Водехме с 2 на 0 и за малко да стане 3 на 0. Замълчах си за да не се издам от кой отбор съм. Те се заприказваха за състоянието на отбора им.

Вървях по улицата до нас. Имах зелена гривна и полицията не трябваше да я намира. Ако я намереше, щеше да открие един човек, който се укриваше. Видях един полицай- бързо скрих гривната под един миркобус- метнах я, но тя отидепочти от другата страна. Заобиколих, но там беше полицаят. Опитах се да я бутна навътре, но той ме видя. Попита ме какво правя, после ме събори и почна да ме рита. Не видя гривната. През целия сън виждах и човека, който се криеше някъде в един апартамент- беше на средната възраст, с черна брада и слаб.

П.С. сънят е отражение на това, че си намерих една стара гривна със зелени мъниста, която сам си нарпавих. Изхвърлих я вчера. Също така и видях една спряна патрулка докато минавах на червено като пешеходец, но преди да стигна и до средата на пътеката светна зелено. Нищо не ми казаха.

Вървях с Марина по черен път. Бяхме извън града. Каза да отидем да се разходим към една гора и да минем през нея. Отвърнах й, че се стъмнява и че ще замръкнем там. Тя каза, че няма значение. Показах й, че имам много малко батерия на телефона и че фенера му няма да свети дълго. Ставаше все по- тъмно, Стигнахме до едни стари постройки, приличаха на селскостопанския двор на село. Спомних си как като малък съм се разхождал в тях. Помислих си, че ще е интересно да се заснеме филм в тях. Видях някаква жена. Тя също разглеждаше постройките. Обясних й какви са. Тя поиска да ги разгледа. Тръгнах след нея. Марина ме попита дали ще ходим към гората. Аз й казах, че искам да видя сградите. Не я видях повече. Вървях сред сградите с другата жена. Вече не беше тъмно. Влязох в една- стените бяха бели, нямаше нищо в стаята. Само един стол и човек на него, който ме гледаше. Беше на средна възраст- стоеше небрежно. Сетих се, че това е сън. Огледах го, но нямах желание да правя нещо или говоря в осъзнат сън. Оставих се съня да продължи, после излязох. Може би трябваше да му задам някой въпрос. Времето навън беше светло.

Бях на гости на Марина. Реших да се изкъпя. Тя ми обясни как веднъж се е изкъпала с дрехите, защото й е било студено(като малък аз съм обмислял идеята, но тя май никога не ми го е казвала). Казах й, че е невъзможно това. Беше облечена с някакво жълто поло с дълъг ръкав и тениска отгоре. Представих си как е под душа с това. Влязох аз. Събух си дънките и боксерките, но не махнах тениската си. Почнах да се къпя с част от дрехите си. Мислех си как  скоро трябва да махна и горните. Сапунисвах се. Марина влезе няколко пъти да ми каже по нещо. По едно време дойде баща й. Аз си бях сложил дънките, но половината ми дрехи стояха закачени. Той седна на компютър, който се намираше в банята. Почна да си проверява някои неща. Ядосах се, че не мога да се доизкъпя на спокойствие. Дойде Марина имайка й. Почнаха да си говорят. Чудех се кога ли ще си излязат.

Бях на село с новата кола и семейството ми. Щяхме да ходим някъде с нея.

Бях на море. Имаше вълни- някои много големи. Когато една се извиси над мен, аз се гмурнах под нея. Направих го 2-3 пъти.

Бях на море със семейството ми. Водата беше много чиста и прозрачна. На третия ден се появха водорасли и боклуци.Усетих ги докато излизах от водата. Не ми харесаха. Погледнах към тях- те бяха близо до брега. Реших, че е дошло времето за жъвтежна водораслите и за това са се появили. Реших, че е трябвало да отидем по- рано, за да ги избегнем. Спомних си, че и предишни години ги е имало.

Бях на масата в кухнята. Сложих си една оранжева работна каска с малка козирка. Изглеждаше пластмасова, но знаех, че би трябвало да ме предпази. Щях да работя нещо свързано с нея.

Сънувах, че имам да уча по биология от учрбника за 10-ти клас. Беше ми странно, защото знаех, че съм в университета. Учех последните уроци от някакви лекции. Знаех, че нямам нито една оценка и че трябва да бъда изпитан. Питах брат ми къде е учебника, а той ми каза, че е в един шкаф, но вече можело да не е там. Бил решил, че съм го сложил там, при неговите учебници, за да си е на мястото. Отидох при шкафа в хола. Отворих пъво един, после друг. Имаше много книги там. Докато ги вадих, няки изпаднаха. Не намерих учебника и ги върнах.


Бях в нещо като бункер в Търново. На вън имаше  радиация. Имаше някои хора останали извън него, но нямаше да можем да ги спасим, защото радиацията беше твърде силна.


Бях в коридора на бившата ми гимназия. Славимир от курса ми беше там. Предишния ден наистина ме беше помолил за услуга, но не бях в града да му помогна. Той видя Ивайло, един от бившия ми клас, който не съм виждал от 6 години. Присви очи, пита го защо го е излъгал, че няма да е тук вчера и почна да го бие. Аз се приближих, изчаках секунда да видя дали ще спре и издърпах С. Казах му, че не мога да го понасям и междувременно си бях свалил тениската готов да се бия ако трябва. Той ми каза нещо и тръгна към физкултурния салон. Аз отидох при дрехите си- видях, че имам 2 тениски. Чудех се коя да облека. Сложих си едната и тръгнах.

В Турция

Бях на село. Миряна и Сашо също бяха с мен. Решихме да караме колела. Тръгнахме- много бързо се оказахме извъ село. Огледах се, все едно бях в кола, и видях, че вече сме на място, където не съм виждал. Имаше 7-8 тънки,  високи дървета в права линия. Казах им, че сме стигнали в Турция. Очудих се кога сме минали границата, но реших, че я няма, защото сме в ЕС. Стигнахме до някакво градче- започна с малки постройки. Постепенно станаха по- големи и хубави. Къщите бяха само 2-3 етажни и повечето бяха неизмазани, но административните сгади приличаха на замъци. Не бяха много високи, но бяха издължени. Видях няколко такива. Решихме да пийнем нещо. Влязохме в първото заведение, което видяхме. За наше очудване собственикът говореше български. Имаше само бири от 500 мл. които бяха безалкохолни и 2 литра нормална. Решихме да не сядаме а да потърсим друго заведение. Продължихме- малкото градче се оказа голям град- питах Сашо кой е градът, той каза Константинопол. Помислих си, че няма начин да сме стигнали до Истанбул. Подминахме 2 заведения и влязохме в третото. Миряна почна да си поръчва на български, а аз й казах, че едва ли знаят и минах на английски. Говорих си с продавача 2-3 минути. Докато му обяснявах мисълта ми вървеше гладко, а ако се зачудех защо говоря толкова добре, започвах да греша произношението. Поръчахме си бира. Сервитьорът дойде с една огромна табла, пълна с домати. Почна да ни слага вилици и да отсипва на който иска. Освен моята вилица ми даде и още една. Старата стоеше на салфетата от преишното ми ядене (вилицата беше същата, с която ядох в едно заведение в будния свят). Сашо отиде да ни ввземе бирата- забави се. По едно време се върна. В отделни епизоди ние бяхме вътре в заведението, а понякога на масите пред него. Каза, че има проблем и да дойдем. Оказа се, че не дават бира в отделни бутилки, а само в двулитрови. Нашата беше отишла на една маса. Хората там ни казаха, че трябва да я платим, за да се присъединим. Аз нямах достатъчно пари. Казаха, че може да донесем наша бира и така да се присъединим, Казах им, че сме я изпили. Питаха колко, а аз им отговорих, че 4 литра и че имаме 1 литър останал от Астиката. Опитах се да им обясня, че не е много хубава, като вече е отворена, но ми казаха да я донесе. Зачудих се дали ни гледат обвиняващо заради толкова многото изпита бира и че трябва да я намалим малко.

Разхождам се из Велико Търново. Мислех си, че искам да отида към общежитията. Както вървях изведнъж се оказа, че вървя по главната и съм много далече. Учудих се как съм се озовал там. Чувствха се замаян. Реших, че съм се разсеял и съм се отклонил. Качих се на автобус. Преди това мина номер, който никога не бях виждал в града. Пътуването продължи много дълго. Бях с един чорап и старите ми маратонки. На жп гарата автобусът спря за по- дълго. Шофьорът отиде до тоалетната. Самата гара изглеждаше по- различно. Като се върна беше ядосан, защото му се били скарали, че не може да ползва толква често тоалетната. Погледнах към гарата- беше пуста. Очудих се защо са му се скарали, при условие че няма никой на който да пречи.

Разхождах се из Велико Търново. Търсех подарък за един колега. Реших, че ако ще търся подаръка в посока Царевец и ще е по- лесно да се върна по един път край него. През цялото време носех възглавница и едно одеало.  Минах покрай магазини, но така и не влязох в тях. Стигнах близо до крепостта. Видях как пътя свършва до една къща(под ъгъл ставаше все по- тесен) и накрая изчезваше. Беше много високо- почувствах се замаян- погледнах към реката. Беше по- голяма от преди. Слънцето си играеше по вълните й. Помислих си, че ако съм по- близо, може да видя и риби. Ходеше ми се за риба. Върнах се малко назад. и стигнах крепостта- излязох малко по- напред до нея. Вънрха се малко. В далечината се чуваше агитката на Етър- чудех се какво ли прави толквоа далеч от стадиона. Видях, че има нов мост над реката. Зарадвах се, че най- накрая има бърз начин да се стигне от Царевец до Конниците. Беше затворен- имаше няколк оврати с решетки. Приближих се- един възрастен човек ми извика нещо и аз му казах, че виждам, че е затворен- просто исках да го разгледам. Имаше пейки по него- жълти. Един човек боядисваше решетките на оградите. Мостът минаваше ниско над реката, което е странно, защото Царевец е на високо, а отсрещното място принципно е на ниско. Мина ми през ума, че мога да пробвам да мина, но не ми се нарушаваше обществения ред. Тръгнах да се връщам- спънах се и трябваше да си оравя обувката. Чувах ясно една песен на Д2- Две следи. Тъкмо се събудих докато в съня си слагах обувката. Усетих как в леглото правя въртеливо движение с крака, за да я обуя. Не ми се спеше вече, защото песента ме беше натъжила.

Бях на село. Баша ми и майка ми се върнаха от някъде с новата кола. Из отидох до нея с идеята, че ще я покарам. Качих се, баща ми остана на задната седалка. Сетих се, че не съм си взел документите. Подаваха се леко от портфейла ми, като бяха в синя торбичка и меняха формата си. Забелязах това, но бързах да отида до колата, защото нямах търпение да я пробвам. Качих се, но ми беше много тяхсна- почнах да си нахласям седалката, но и тя не се държеше нормално. Запалих колата, но тя тръгна назад- беше странно, защото нямаше надолнище. Натисках спирачката, но нищо не ставаше. Баща ми смени скоростния лост и колата спря. Тръгнахме с идеята да отидем до едно магазинче. Видях, че страничните огледала не са ми нагласени. Паркирах я в страни на пътя- отсреща идваше камион, за това е сложих малко извън пътя. Беше по- стръмно от очакваното- не знаех как ще я кача после. Намерих начин. Качих се, но вече не беше кола, а колело. Не успях да му наглася огледалата. Баща ми се качи зад мен. Стигнахме до центъра- видях шадраван, който преди го нямаше. В ляво от него имаше голямо красиво езеро, което също го няма иначе. В него плуваха крокодили- в началото ги взех за големи риби. Бяха бели. Де езерото имаше сгради- учудих се, че са ги построили. Изглеждаха добре. Имаше лодки за разходка в езерото. Едни младежи тъкмо се качваха. Питаха дали ще има инструктаж, но им казаха, че не. Зачудих се как няма да ги инструктират, при условие, че има крокодили в езерото. Отвориха им една преплъзваща се врата и те се качиха на лодката. С баща ми решихме да си тръгваме- качихме се на колелото. Беше му трудно да го подкарам.

Влак

Трябваше да ходя до жп гарата. Докато се обличах видях леля ми, която трябваше да е в САЩ. Не изглеждаше съвсем като нея, но знаех, че е тя. Бързах, защото закъснявах. Тя ме пита къде кандидатства брат ми- отговорих й "В онзи новия университет". Облякох си едно топло есенно яке, въпреки че беше хубаво времето- усетих как ми стана топло на ръцете от него. Вече бях пред блока като й го казах- не помня да съм минавал по стълбите. По пътя се сетих, че Софийския университет не е въобще нов и се чудех дали да се връщам да й кажа или да й звънна после (нямаше голям смисъл от това, защото все някой вкъщи щеше да й каже). Стигнах до гарата без почти да съм вървял, не си купихи и билет. Имаше два влака на един коловоз- единият тръгваше. Аз се затичах към другия. Извиках да ме изчакат- като се качих вратите почнаха да се затварят- бяха като на старите влакове. Извиках да ги отворят- отвориха се и ми освободиха ръката. Стана ми интересно дали вратата автоматично се отваря ако им нещо на пътя й- пробвах пак да си я сложа там. Някак си беше отворена и пак почна да се затваря. Като стигна до ръката ми спря. Влязох навътре- имаше два вагона- оставих си нещатата в първия(никога не съм го правил). Беше общ- почти всичко беше заето. Търсех си свободно място. Като стигнах към края му една баба стана и тръгна и тя да си търси по- широко място. Прикани и другите баби, но те не искаха. Стигнахме до втория вагон- изглеждаше като огромна зала, със седалки, които се качваха нагоре като в театър или кино. Имаше и две неща като легла, които бяха над седалките- приличаха на капсули- някой скочи в една тях- леко се заклати, но не падна. Седнах на едно удобно място и се зачетох. Сетих се, че трябва да си взема багажа. Не ми се ставаше. 

Музей и странни стълби

Бях в музей на 4 етажа. Стълбите приличаха на тези от началното ми училище. Между етажите имаше големи стени, по които се рисуваше. Миришеше на боя- картините бяха недовършени. На втората ми обиколка из мястото видях едно момиче- поканих го с мен. Взе си една тротинетка- и аз имах. Тръгнахме към горния етаж- движехме се по нещо като аварийна стълба,   която имаше предпасзно обръчи. Трудно минавах през тях. Опасявах се, че някой ще ни види и ще ни каже да слезем. В началото се движехме прекалено бавно- тя беше пред мен и си тананикаше някква песен и се качваше с темпото й. Все пак напреднахме- тогава излезе някакъв човек в униформа на пазач, но бяхме твърде нагоре за да ни спре. Стигнахме края й- повдигнах я да се качи от ляво- беше се превърнала в еднометрова кула от малки кубчета- гледах да не го разпилея- щом ги качих се превърнаха отново в нея. Трябваше да мине от другата страна- преместих я, като отново се повтори това с кубчетата- те леко се извиха на една страна, но не паднаха.

Злоупотреба

Бях пред сграда със стъклени врати заедно с родителите ми. Имаше една тълпа от хора. Беше по обяд, горещо и лятно време. Вътр имаше съпруг и съпруга на средна възраст. Жената беше в нещо като килия. Бяха я хванали да злоупотребява с парите на предприятието. Мъжът стоеше на стъклената врата и обясняваше нещо на тълпата. Тя също участваха в злоупотребата, но решиха, че вече рискът не си струва.

Влак

Бях във влак с общи вагони и пътувах за София. Не ми харесваше пътуването и не исках да стигам до края му. Прозорците бяха големи и с интерес наблюдавах пейзажа.

Задръстване, циганчета, топка, мече. 

Пътувах с родителите ми към село.  Попаднахме в задръстване на място, където иначе почти няма коли. Погледнах към задната седалка.Майка ми липсваше- не ми направи впечатление. Вратата беше отворена и две циганчета на 5-6 години ровеха в нещата там. Излязох от колата и им казах да ми покажат какво са взели- едното засрамено показа футболна топка, която държеше зад себе си. Не знаех как е успяло да я скрие там. Те си тръгнаха по улицата към родителите им- те им се скараха да не крадът. Погледнах топката- реших, че на мен няма да ми трябва толкова вече, а на тях ще им е по- интересно да я вземат. Догоних ги и им я дадох- бяха щастливи. Видях, че и други са взели някои неща- като отидох да видя, видях че едното държи плюшеното мече на приятелката ми. Взех го от него. Зачудих се дали да не му го дам- то се обърна няколко пъти да види дали няма да го догоня и него и да му дам играчката, но реших, че мечето означава твърде много за мен и не мога да го дам. Циганчето изглеждаше тъжно. Като се върнах в колата задръстването го нямаше.

Maч

Отидох на мач на националния ни отбор. Беше в друга държава, а з никога не съм ходил на такива. Беше закрит, сравнително голям. но приличаше на физкултурен салон. Покритието беше дървено и хлъзгаво. Хванах последните 4 минути от мача. Трибуните бяха на два етажа. По тях имаше хора. Накрая направихме последна атака по крилото, но нашият футболист се подхлъзна и мачът свърши. Въпреки, че гледах от трибуните, видях лицето на падналия футболист все едно е приближено от камера- имаше дълга коса и малки мустачки. Беше се ухилил. Огледах се за Венци Христов дали е повикан в националния, но не го видях, В селдващата секунда бях навън, в центъра на Велико Търново. Футболистите се разотиваха край мен. Вървяха на групи според клубния си отбор. Някой им се провикна да не го правят така, че са един отбор. Последвах една група- вече бях безплътен наблюдател. Само секунди след каот вървяха из центъра, се озоваха на една пейка в един парк в Стара Загора. Дискутираха нещо. Извикаха и още един да се присъедини към тях. Той се виждаше на 20-30 метра и все още беше на улицата в Търново. 

Бях на стадион Берое. Всеки от публиката имаше по вдин таблет. Щом се огледах, видях, че има и по земята. Подритнах го. Замислих се, че хората нямат нужда от толкова много.

Стани богат

Бях в предаването и го гледах някъде много от близо- почти до водещия. Бяха поканили студенти. На стола беше една жена, на 60 години почти. Стана ми странно, че е студентка. На един сравнително лесен върпос се затрудни. Тръгна да маркика грешен отговро. Воедещият имаше някаква странна лилава плюшена кукла на гърба си- като тези от "Улица Сезам". С нея почна да мята ръце и да подсказва, че не е това правилния отговор. Тя се разколеба. Пита публиката директно да е това отговора- казаха й "не". Пита и за другите. Водещия реши да я дисквалиицира, защото няма право да си говори така с публиката. Тя отиде към гримьорната. Аз я последвах- бях като невидимо духче и наблюдавах всичко. Тя беше дошла с пряителя си. Него го нямаше. Оказа се, че той правил секс с някоя докато я чакал. Тя първо не повярва, но после я убедиха- тя твърдеше, че той никога не носел презервативи в портмонето си, а те й показаха, че имал. Ядоса се.

Трабант

Бях с майка ми. Трябваше да отидем някъде в града. Качихме се в някакъв трабант. Тя реши аз да шофирам. Колата беше на едно нагорнище. Като се опитах да потегля, не чух да запалва. Тръгна назаде. Натиснах спирачката, но тя продължи. По едно време все пак спря. Измина разстояние много по- голямо отколкото до съседната кола зад мен, но не се блъснах. Чудех се защо не пали. Оказа се, че пали, но е толкова тих, че не се чува нищо. Видях, че на скоростния лост има има копче, което като се натиснр и е за заден. Помислих си, че е на странно място. Потеглихме безшумно.

Китара

Бях седнал на улицата. Извадих старата китара на брат ми и започнах да си дрънкам. До мен имаше една дъска. Една баба мина и ми даде 2 стотинки. Замислих се, че това са първите пари спечелени от мен. Когато един друг човек тръгна да ми дава, аз му казах, че съм тук просто да си посвиря и че не ми искам пари. Той ме подмина. Зачудих се колко мога да спечеля, ако почна да се занимавам с това. Две от струните ми се бяха разменили местата в горната част и се оплитаха. Аз реших да ги оправя, като ги разплета(знам, че няма логика). Скъса ми се една струна. Опитах се да я оправя като издърпам края й обратно в основата на китарата. Почти успях. Краят й беше станал дебел като въже, но я набутах и вързах.

На гости 

Бях на гости при Марина. Играехме някаква странна игра- приличаше на монополи, но когато направиш една обиколка трябва да минеш от долната страна на игралното поле. Не ми беше ясно как другите играчи биха играли като е обърнато наопаки. Имах черна/сива пионка.  По едно време тя ми каза да я придружа от другата страна. Обърнахме полето. Не се движехме с пионки, а си бяхме ние. Намирахме се на странно място. Преведох я през опасното място и нейната пионка стигна до финала. Моята обаче се върна в началото. Попитах я какъв е бил смисълът за мен от цялата работа, но тя не ми отговори. 

У тях беше и една непозната баба- простираше пране на терасата. Изгледахме се подозрително един друг. Видях и майката на Марина и си говорихме нещо.

Прострелян

Вървях по улицата. Видях човек пред мен. Не ми харесваше. Той се обърна. Държеше пистолет- стреля и ме оцели в ръката, близо до рамото. Бях с къс ръкав. Видях дупките от куршума, но нямаше кръв. Зарадвах се, че е в ръката, защото там не е опасно. Не изпитвах болка. 

Влакът и Марина

Бях с Марина (приятелката ми) на гарата в Търново, но не изглеждаше точно като нея. Планините бях по- различни. Трябваше да преминем от другата страна на линиите, но имаше 2 спрени влака. Единият беше електричка от най- старите, а другият с купета. Минахме в края на електричката, но другият беше спрян след него и за да преминем, трябваше да минем през него. Видях как кондукторката всеки момент ще даде сигнал, че влакът е готов за тръгване. Въпреки това Марина се качи, а аз я последвах. Но тя не отвори другата врата. Аз стоях на стъпалата от моята страна. Влакът потегли- казах й да слезем докато се движи бавно. Отговори ми, че няма смисъл. Чудех се какво ще кажем на кондукторката, за това че сме без билети, къде ще слизаме и как ще се връщаме. Марина седна на стъпалата и гледаше какво става навън. Никога  не го правила. Изненада ме, но ми хареса да я видя там- рядко би направила нещо подобно.
Погледнах влака- навътре приличаше на широк коридор. По него идваше кола. Движеше се бързо. Помислих си, че ще успее да спре точно пред мен, но не рискувах. Отдръпнах се. Те счупи задната част на вагона и излетя през него. Видях, че вътре има четирима младежи. Единият излезе. Колата се беше счупила. Помислих си, че може да спра влака с аварийната спирачка, но реших, че не си заслужава да го правя за тези. Влакът беше като почти спрял- дълго време ги виждах наблизо, макар че преди това се движехме бързо. С Марина тръгнахме навътре. Стигнахме до един вагон, който беше като зала. Вътре имаше хора, които се подготвяха за сватба. Младоженецът беше там, но не и булката. Той беше с костюм, седнал до друг млад мъж и имаше чуплива дълга коса. Казахме им за колата. Оказа се, че няма да може да стане сватбата заради това. Булката се намирала в трета зала, а след инцидента с колата нямало да можем да стигнем до там. Стана ми тъжно, че ще си стои и чака там сама. Тръгнахме на някъде.

Мост, подводница и кит

С Марина се разхождахме по един мост- приличаше на Стамболовия мост във Велико Търново. По едно време стана много по- нисък и беше над езеро. Аз хвърлях нещо като продълговати въглени към водата. Понякога ги мятах от високо, понякога бях на ниския мост. Исках да видя дали балончетата идват от въглените или има някакви големи риби във водата.   В ляво от нас видях да плува една подводница, а до нея имаше един кит, който се показваше и се гмуркаше край нея. Зачудих се дали не се блъскат понякога. Китът се гмурна под моста. Спрях се, за да видя дали няма да го удари, но не стана нищо. Видяхме още един човек на моста. Той ни каза нещо. След като метнах и последния въглен, се образува една сравнително голяма вълна, която заля част от моста. Когато се отдръпна имаше един презерватив с неотворена опаковка там. Марина си го взе- каза, че е късметче. Аз се учудих на акъла й, но нищо не казах.

В океана

Бях в океан. Нямам ясен спомен, но май героя през който гледах беше жена. Бях с един мъж на около 50-60 години, с къса почти бяла коса.Бяхме на малък сал. Искаше да ме учи да се гмуркам. Водата беше много приятна- скочих от сала и се хванах за нещо като надуваем дюшек.
В следващия момент бяхме на друго място- той беше по- млад. Пак бяхме насред океана, но имаше и малко скали и част от моста. Мъжът щеше да ме учи да търся някакви малки ракообразни. Изведнъж излезе лек вятър и се появиха вълни. Оказа се, че ще е опасно да се гмуркаме сега. Вълните бяха малки, но не ми се рискуваше да скачам във водата. Разходих се по останките на моста.

Имах и малък осъзнат сън. Стоях на железопътна линия в гориста местност. Край линията имаше житни класове. В далечината се виждаше лъв на линията. Разсъждавах над въпроса кое е по- хубаво- осъзнатия сън или обикновения. Разсъждавах над това, че  при осъзнатия ми се губят детайлите и всичко става малко хаотично. При обикновения има  много цветове и красиви неща. Съзнателно реших да погаля с житните класове в далечината. Те прилегнаха към земята, все едно огромна невидима ръка ги е погалила. Усмихнах се, реших, че искам обикновен сън. Обърнах се и се върнах към съня.

Лекция пред общежитията

Бях пред общежитията.Имаше някаква лекция по не много важен предмет. Бяхме много хора. В началото на съня бяхме седнали и в зала, а после прави и навън. Лекцията водеше пълна жена на средна възраст. Предметът не беше много важен. Тъкмо мислех да го пропусна и да си тръгна, когато тя каза, че изпита ще е след 3 дена и ще е тест. Ядосах се, че в последния момент ни го казват. Казах нещо на висок глас.
Видях, че на лекцията беше и един бивш съученик- Кръстин. Изглеждаше както в 9-ти клас. Зачудих се какво ли прави там. Той се обърна, а аз му кимнах. Не съм сигурен дали ме забеляза.
Лекцията продължаваше, но вече бях прав и пред общежитията. Започна да се чува музика, при това силна. Въпреки това продължи лекцията. Прозорецът, от където идваше музиката се отвори и стана по- силна. Там се показа един асистент- беше нещо средно между асистента ми и Краули от "Супернечъръл". Той излезе през терасата и слезе при нас- беше ниско. Започна да говори с преподавателката за разни неща, като от време на време се връщаше да смени песента. Пусна 2-3 песни и после спря. Изпитах съжаление, че не пуска повече. Харесваха ми.


Бях в заведение за бързо хранене. Чудех се какво да си взема. Видях как месото за хамбургерите не изглежда добре. Режеха го на големи парчета и го слагаха д асе позапържи. Разколебах се дали искам да си взема.

Общежития

Бях в общежитията. Миряна беше в стаята ми. Чудех се как да я махна. Най- накрая реши да си тръгне. Аз бях седнал на стола, играех си на лаптопа и бях с гръб към нея. Тя ме прегърна за чао и ме целуна по врата- продължи необичайно дълго. Аз също я целунах по врата- чувството беше успокояващо. Зачудих се дали пък да не остане, но реших, че по- добре да си тръгва.

По- късно бях пак в стаята ми. Сашо и някакъв негов познат също бяха там. Не познавах другото момче. Реших, че ми се спи. Угасих лампата, казах им, че лягам и отидох в коридора пред вратата и легнах там. От стаята отсреща се чуваше музика. Имах чувството, че много пъти съм спал там, че е нещо нормално. Въпреки това влязох обратно със завивките си и си легнах в леглото. Двамата гледаха някакъв филм, но още преди да заспя си бяха тръгнали.

На село, нова кола

Бях на село с баба ми и баща ми. Беше лято. Не ми се стоеше там. Исках по- бързо да се върна. Имаше много работа да се свърши. Питах баща ми колко остава още и за моя изненада ми каза, че до 20 минути тръгваме. Това ме зарадва. Пих вода от чешмата, но нещо не беше наред в нея- струята намаля и гледаше нагоре- като чешмите по парковете. Когато щяхме да си тръгваме, видях, че колата не е нашата(за втори път сънувам в рамките на два дена, че колата не е нашата. Мисля, че е свързано с това, че баща ми иска да смени стария Опел Вектра с нещо по- ново)

Покана за театър

Един непознат човек на средна възраст ми обясняваше нещо. Изведнъж смени интонацията си и темата и ми каза как щял да ходи на едно невероятно представление. Помислих си, че не ми е до това. Той продължи, че това ще е куклен театър. Малко ме изненада, че с такъв сериозен и тържествен тон ми обяснява, че ще ходи на театър. Докато ми говореше в съзнанието ми изникна картина на детския театър в Стара Загора, но с по- украсена и хубава зала отколкото я помня. Замислих се, че ако ще е толкова невероятен спектакъл, че дори този добре облечен човек да отиде(беше с костюм и леко побеляла коса), няма да има хубави свободни места. Искаше ми се да съм по- отпред, за да чувам добре диалозите. Вгледах се по- добре в човека срещу мен- някак си знаех, че е брат на бившия министър на културата Вежди Рашидов. Зачудих се какво прави тук и защо ми говори за детски куклен театър. Попитах го за Националния музеен комплекс, който се строи в София и какво мисли за него. Споменах му, че той не се строи, а просто сгради се ремонтират. За моя изненада той се съгласи с мен. Споменахме нещо за герб- беше негативно. Учудих се, че бившият министър на културата има брат, но не му казах нищо повече. Намирахме се в центъра на някакъв град- приличаше на детския спомен за Казанлък, който имам от една екскурзия с класа от 4-ти клас. Бях на пейка, имаше дървета, а в страни от нас имаше стълби, които водеха нагоре към някакво заведение.

Неуспешно учене за изпит

Сънувах, че трябва да уча, но не можех да си намеря свободна стая. Майка ми и баба ми ми се караха защо не уча(нещо, което от години не са правили). В съня ми беше и другата баба, която не би трябвало да е тук. Започнах да си играя нещо на компютъра, докато ги чаках да се успокоят и излязат на някъде. Играех си и с една играчка, която само съм виждал по телевизията- една хилка като за тенис на маса и едно топче вързано за нея и подскача. Чувствах се ядосан.

(така става като заспивам с учебник до главата и си мисля как трябва да уча повече на другия ден)

Сънувах, че по- малкият ми брат и баща ми ще ходят на кандидат-студентския му изпит в София. Тръгнаха с нова кола, която не бях виждал.

Затвор във Велико Търново

Разхождах се във Велико Търново, но градът беше променен- имаше много несъответствия. Движех се към Царевец. Стигнах до разклонение, което иначе го няма. И двете водеха по стръмни улици надолу. Избрах лявото. След кратко вървене стигнах до мястото към което се бях запътил- едно читалище. Видях, че другата улица се съединява с моята отново там- по който и път да бях поел, щях да стигна. Подминах сградата. Стигнах до една много широка улица, която беше хлъзгава- много тънък пласт отгоре й беше вода. Реших, че това е Янтра. Цветът на улицата беше неестествен- все едно беше замръзнала реката, въпреки че виждах да тече. В дясно от мен имаше 6-7 метрови скали, а върху тях ограда. По скалите имаше графити(едноцветни и не много красиви), а зад оградата се чуваха викове. Знаех, че това е затвор(в Търново няма такъв). Изпитах притеснение. Бяха ги пуснали да играят на двора- чуваше се топкане на баскетболна топка. Видях как двама се сблъскаха край оградата. Единия почна да бие другия и го преби. Повървях още малко, но реших да се върна. На връщане се подхлъзнах по реката-улица. Реших, че не ми харесва и тя мигновено свърши- много по- рано от преди. Обърнах се изненадан назад и видях как си тече, но където съм аз- спира. Стигнах до нормалните улици. Видях един полицейски микробус да спира пред главния вход на затвора. Излязоха трима полицаи с палки- имаха черни шапки, с дупки за очи и уши върху главите си. Зачудих се защо пращат цял отряд за един набит човек. Продължих. До мен вървеше единия полицай- беше в нормална униформа. Беше висок и с дълъг врат. Говорихме си за това, че трябва да изолират затворника, защото е твърде агресивен. Той каза, че не можело защото бил много добър в някакъв боен спорт и се нуждаели от него да ги представлява по състезания. Ядосах се, че някои хора са безнаказани. Вървяхме, по едно време бях в един парк от Стара Загора. След това се разделихме- отново бях в Търново.

Халюцинации при събуждане

Ще се върна на някои по- стари моменти, където съм се събуждал и съм имал видения/халюцинации, тъй като още не съм излязъл от съня напълно. Това е нещо нормално, случва се сравнително често , но обикновено се забравят. Понякога е съпроводено с парализа на тялото докато трае видението- тя също е нещо нормално- изпадаме в това състояние докато спим, за да не шаваме много по време на сънищата :) Според мен много от историите за призраци, извънземни, чудовища, които са видени веднага след събуждане са точно това.

Събудих се и лежах странично в леглото си. Под масата видях едни старец, беше дребен и леко прегърбен. Дялкаше нещо като пръчка, държеше къс нож. Имаше бяла, сравнително дълга коса. Виждах го леко в гръб, но част от лицето му се виждаше. Наблюдавах го с интерес около 30-40 секунди. После се събудих окончателно и той изчезна. (това се случи в леглото ми, в Стара Загора, на втория етаж в осем етажен панелен блок)

Събудих се в леглото си. Видях как от всеки от пръстите ми на дясната ръка изтича някаква лилава енергия. Отиваше трийсетина сантиметра напред и после падаше надолу. Стана ми интересно. Няколко пъти се връщах към върха на пръстите ми и посоката на където отиваше енергията. Погледнах към стената- там поначало има едно петно светлина, което идва от осветлението отвън. Голямо е около педя и стоя в горния ъгъл на стаята. Когато погледнах към него, то почна да се мести много бързо по стената. Отиваше в различни посоки. Беше като играта на "зайче", която се прави с огледало и слънчева светлина. По едно време се загледах в мястото, където трябва да е, но там не виждах нищо. Продължих да го следя, но постепенно излязох от състоянието и всичко се върна към нормалното. (това се случи в общежитията във Велико Търново)

За тези неща съм сигурен, че бях буден. За историята в по-ранния сън с пипалата, съм склонен да вярвам, че беше сън.

Искам да разкажа и за някои мои съквартиранти, които са имали такива преживявания. Миналата година един от тях беше прочел статия за тази парализа след сън и виденията, които може да имаш при тях. Той експериментира известно време и сравнително бързи стигна до успех. В блога за практически съвети ще дам и каква е техниката за това.

Докато се случи това. аз бях с него в една стая. Играех си на лаптопа, а той беше легнал по- рано. По едно време го видях, че си лежи с отворени очи и гледа в празното, но реших, че просто си мисли нещо. По- късно той ми разказа, че тогава виждал млада бременна жена и малко дете насред стаята. Жената била в татуировки. Имаше и други случаи при него, но не ги помня.

Един друг съквартирант също изпадна в такова състояние преди месец. На сутринта го чух как си мести леглото- като отидох да го видя какво прави, ми обясни, че се събудил през нощта и бил убеден, че между леглото му и стената има няколко джуджета, които искали да излязат. Той станал, изместил леглото и им казал по- бързо да излизат. После заспал, а на сутринта намерил леглото си разместено и се сетил какво е правил.

Един бивш съквартирант от хасковско ми е разказвал как като се е събудил и излязъл на терасата, която гледа към една поляна видял сватба, с каруци, тъпани и много хора да минава през нея. Били облечени в стари носии. Проблемът бил, че е 3 през нощта.

Автобус

Бях на площад в непознат град. Качих се на автобус. Не бях в Стара Загора. Отидох най- отзад. Там бях само аз. Зачудих се дали да не седна където има хора, но ми хареса идеята да съм на спокойствие. Четях някаква книга. От време на време лягах върху седалките. До мен беше и едно много мое старо покривало за легло- червено и проядено от молци(тези дни го видях случайно у нас в реалния свят). Пътувах дълго. По едно време се качиха някакви селяни(средновековни). Аз работех за един, който беше в автобуса- приличаше на Газ от "Пътят на кралете"(фентъзи книга на Брандън Сандерсън). Той реши да наеме един на моята работа- аз се зарадвах, защото без това не я харесвах. Селяните се държаха надменно- все едно бяха по- горе от нас, а след като ги наеха на нашата работа- още повече. Наближихме Стара Загора. Някой каза, че е пазарен ден(представих си средновековен пазар с кокошки, животни, зеленчуци)- Газ отговори, че няма време за пазар и няма да спираме там.

Тази сутрин все още не си бях поставил задачата за възобновяване на тренировките за осъзнато сънуване, съответно не помня почти нищо.

Сънувах, че съм в леглото си. Между висящите щори и стената имаше по- голямо разстояние от обикновено. Беше нощ. От тавана- между щорите и прозореца- се спускаха лилави пипала като на октопод. Не стигаха до мен, но се приближаваха. 

В съня не изпитвах страх, а притеснение какво ли правят те там. Има вероятност да не е било сън, а да съм се събудил и докато съм бил още много сънен да съм получил лека халюцинация (случва се, когато още не сте излезли от съня напълно, а сте с отворени очи).