Общежития

Бях в общежитията. Миряна беше в стаята ми. Чудех се как да я махна. Най- накрая реши да си тръгне. Аз бях седнал на стола, играех си на лаптопа и бях с гръб към нея. Тя ме прегърна за чао и ме целуна по врата- продължи необичайно дълго. Аз също я целунах по врата- чувството беше успокояващо. Зачудих се дали пък да не остане, но реших, че по- добре да си тръгва.

По- късно бях пак в стаята ми. Сашо и някакъв негов познат също бяха там. Не познавах другото момче. Реших, че ми се спи. Угасих лампата, казах им, че лягам и отидох в коридора пред вратата и легнах там. От стаята отсреща се чуваше музика. Имах чувството, че много пъти съм спал там, че е нещо нормално. Въпреки това влязох обратно със завивките си и си легнах в леглото. Двамата гледаха някакъв филм, но още преди да заспя си бяха тръгнали.

На село, нова кола

Бях на село с баба ми и баща ми. Беше лято. Не ми се стоеше там. Исках по- бързо да се върна. Имаше много работа да се свърши. Питах баща ми колко остава още и за моя изненада ми каза, че до 20 минути тръгваме. Това ме зарадва. Пих вода от чешмата, но нещо не беше наред в нея- струята намаля и гледаше нагоре- като чешмите по парковете. Когато щяхме да си тръгваме, видях, че колата не е нашата(за втори път сънувам в рамките на два дена, че колата не е нашата. Мисля, че е свързано с това, че баща ми иска да смени стария Опел Вектра с нещо по- ново)

Покана за театър

Един непознат човек на средна възраст ми обясняваше нещо. Изведнъж смени интонацията си и темата и ми каза как щял да ходи на едно невероятно представление. Помислих си, че не ми е до това. Той продължи, че това ще е куклен театър. Малко ме изненада, че с такъв сериозен и тържествен тон ми обяснява, че ще ходи на театър. Докато ми говореше в съзнанието ми изникна картина на детския театър в Стара Загора, но с по- украсена и хубава зала отколкото я помня. Замислих се, че ако ще е толкова невероятен спектакъл, че дори този добре облечен човек да отиде(беше с костюм и леко побеляла коса), няма да има хубави свободни места. Искаше ми се да съм по- отпред, за да чувам добре диалозите. Вгледах се по- добре в човека срещу мен- някак си знаех, че е брат на бившия министър на културата Вежди Рашидов. Зачудих се какво прави тук и защо ми говори за детски куклен театър. Попитах го за Националния музеен комплекс, който се строи в София и какво мисли за него. Споменах му, че той не се строи, а просто сгради се ремонтират. За моя изненада той се съгласи с мен. Споменахме нещо за герб- беше негативно. Учудих се, че бившият министър на културата има брат, но не му казах нищо повече. Намирахме се в центъра на някакъв град- приличаше на детския спомен за Казанлък, който имам от една екскурзия с класа от 4-ти клас. Бях на пейка, имаше дървета, а в страни от нас имаше стълби, които водеха нагоре към някакво заведение.