Разхождах се из Велико Търново. Търсех подарък за един колега. Реших, че ако ще търся подаръка в посока Царевец и ще е по- лесно да се върна по един път край него. През цялото време носех възглавница и едно одеало.  Минах покрай магазини, но така и не влязох в тях. Стигнах близо до крепостта. Видях как пътя свършва до една къща(под ъгъл ставаше все по- тесен) и накрая изчезваше. Беше много високо- почувствах се замаян- погледнах към реката. Беше по- голяма от преди. Слънцето си играеше по вълните й. Помислих си, че ако съм по- близо, може да видя и риби. Ходеше ми се за риба. Върнах се малко назад. и стигнах крепостта- излязох малко по- напред до нея. Вънрха се малко. В далечината се чуваше агитката на Етър- чудех се какво ли прави толквоа далеч от стадиона. Видях, че има нов мост над реката. Зарадвах се, че най- накрая има бърз начин да се стигне от Царевец до Конниците. Беше затворен- имаше няколк оврати с решетки. Приближих се- един възрастен човек ми извика нещо и аз му казах, че виждам, че е затворен- просто исках да го разгледам. Имаше пейки по него- жълти. Един човек боядисваше решетките на оградите. Мостът минаваше ниско над реката, което е странно, защото Царевец е на високо, а отсрещното място принципно е на ниско. Мина ми през ума, че мога да пробвам да мина, но не ми се нарушаваше обществения ред. Тръгнах да се връщам- спънах се и трябваше да си оравя обувката. Чувах ясно една песен на Д2- Две следи. Тъкмо се събудих докато в съня си слагах обувката. Усетих как в леглото правя въртеливо движение с крака, за да я обуя. Не ми се спеше вече, защото песента ме беше натъжила.