В Турция

Бях на село. Миряна и Сашо също бяха с мен. Решихме да караме колела. Тръгнахме- много бързо се оказахме извъ село. Огледах се, все едно бях в кола, и видях, че вече сме на място, където не съм виждал. Имаше 7-8 тънки,  високи дървета в права линия. Казах им, че сме стигнали в Турция. Очудих се кога сме минали границата, но реших, че я няма, защото сме в ЕС. Стигнахме до някакво градче- започна с малки постройки. Постепенно станаха по- големи и хубави. Къщите бяха само 2-3 етажни и повечето бяха неизмазани, но административните сгади приличаха на замъци. Не бяха много високи, но бяха издължени. Видях няколко такива. Решихме да пийнем нещо. Влязохме в първото заведение, което видяхме. За наше очудване собственикът говореше български. Имаше само бири от 500 мл. които бяха безалкохолни и 2 литра нормална. Решихме да не сядаме а да потърсим друго заведение. Продължихме- малкото градче се оказа голям град- питах Сашо кой е градът, той каза Константинопол. Помислих си, че няма начин да сме стигнали до Истанбул. Подминахме 2 заведения и влязохме в третото. Миряна почна да си поръчва на български, а аз й казах, че едва ли знаят и минах на английски. Говорих си с продавача 2-3 минути. Докато му обяснявах мисълта ми вървеше гладко, а ако се зачудех защо говоря толкова добре, започвах да греша произношението. Поръчахме си бира. Сервитьорът дойде с една огромна табла, пълна с домати. Почна да ни слага вилици и да отсипва на който иска. Освен моята вилица ми даде и още една. Старата стоеше на салфетата от преишното ми ядене (вилицата беше същата, с която ядох в едно заведение в будния свят). Сашо отиде да ни ввземе бирата- забави се. По едно време се върна. В отделни епизоди ние бяхме вътре в заведението, а понякога на масите пред него. Каза, че има проблем и да дойдем. Оказа се, че не дават бира в отделни бутилки, а само в двулитрови. Нашата беше отишла на една маса. Хората там ни казаха, че трябва да я платим, за да се присъединим. Аз нямах достатъчно пари. Казаха, че може да донесем наша бира и така да се присъединим, Казах им, че сме я изпили. Питаха колко, а аз им отговорих, че 4 литра и че имаме 1 литър останал от Астиката. Опитах се да им обясня, че не е много хубава, като вече е отворена, но ми казаха да я донесе. Зачудих се дали ни гледат обвиняващо заради толкова многото изпита бира и че трябва да я намалим малко.