Музей и странни стълби

Бях в музей на 4 етажа. Стълбите приличаха на тези от началното ми училище. Между етажите имаше големи стени, по които се рисуваше. Миришеше на боя- картините бяха недовършени. На втората ми обиколка из мястото видях едно момиче- поканих го с мен. Взе си една тротинетка- и аз имах. Тръгнахме към горния етаж- движехме се по нещо като аварийна стълба,   която имаше предпасзно обръчи. Трудно минавах през тях. Опасявах се, че някой ще ни види и ще ни каже да слезем. В началото се движехме прекалено бавно- тя беше пред мен и си тананикаше някква песен и се качваше с темпото й. Все пак напреднахме- тогава излезе някакъв човек в униформа на пазач, но бяхме твърде нагоре за да ни спре. Стигнахме края й- повдигнах я да се качи от ляво- беше се превърнала в еднометрова кула от малки кубчета- гледах да не го разпилея- щом ги качих се превърнаха отново в нея. Трябваше да мине от другата страна- преместих я, като отново се повтори това с кубчетата- те леко се извиха на една страна, но не паднаха.

Злоупотреба

Бях пред сграда със стъклени врати заедно с родителите ми. Имаше една тълпа от хора. Беше по обяд, горещо и лятно време. Вътр имаше съпруг и съпруга на средна възраст. Жената беше в нещо като килия. Бяха я хванали да злоупотребява с парите на предприятието. Мъжът стоеше на стъклената врата и обясняваше нещо на тълпата. Тя също участваха в злоупотребата, но решиха, че вече рискът не си струва.

Влак

Бях във влак с общи вагони и пътувах за София. Не ми харесваше пътуването и не исках да стигам до края му. Прозорците бяха големи и с интерес наблюдавах пейзажа.

Задръстване, циганчета, топка, мече. 

Пътувах с родителите ми към село.  Попаднахме в задръстване на място, където иначе почти няма коли. Погледнах към задната седалка.Майка ми липсваше- не ми направи впечатление. Вратата беше отворена и две циганчета на 5-6 години ровеха в нещата там. Излязох от колата и им казах да ми покажат какво са взели- едното засрамено показа футболна топка, която държеше зад себе си. Не знаех как е успяло да я скрие там. Те си тръгнаха по улицата към родителите им- те им се скараха да не крадът. Погледнах топката- реших, че на мен няма да ми трябва толкова вече, а на тях ще им е по- интересно да я вземат. Догоних ги и им я дадох- бяха щастливи. Видях, че и други са взели някои неща- като отидох да видя, видях че едното държи плюшеното мече на приятелката ми. Взех го от него. Зачудих се дали да не му го дам- то се обърна няколко пъти да види дали няма да го догоня и него и да му дам играчката, но реших, че мечето означава твърде много за мен и не мога да го дам. Циганчето изглеждаше тъжно. Като се върнах в колата задръстването го нямаше.