Maч

Отидох на мач на националния ни отбор. Беше в друга държава, а з никога не съм ходил на такива. Беше закрит, сравнително голям. но приличаше на физкултурен салон. Покритието беше дървено и хлъзгаво. Хванах последните 4 минути от мача. Трибуните бяха на два етажа. По тях имаше хора. Накрая направихме последна атака по крилото, но нашият футболист се подхлъзна и мачът свърши. Въпреки, че гледах от трибуните, видях лицето на падналия футболист все едно е приближено от камера- имаше дълга коса и малки мустачки. Беше се ухилил. Огледах се за Венци Христов дали е повикан в националния, но не го видях, В селдващата секунда бях навън, в центъра на Велико Търново. Футболистите се разотиваха край мен. Вървяха на групи според клубния си отбор. Някой им се провикна да не го правят така, че са един отбор. Последвах една група- вече бях безплътен наблюдател. Само секунди след каот вървяха из центъра, се озоваха на една пейка в един парк в Стара Загора. Дискутираха нещо. Извикаха и още един да се присъедини към тях. Той се виждаше на 20-30 метра и все още беше на улицата в Търново.