Бях на село. Баша ми и майка ми се върнаха от някъде с новата кола. Из отидох до нея с идеята, че ще я покарам. Качих се, баща ми остана на задната седалка. Сетих се, че не съм си взел документите. Подаваха се леко от портфейла ми, като бяха в синя торбичка и меняха формата си. Забелязах това, но бързах да отида до колата, защото нямах търпение да я пробвам. Качих се, но ми беше много тяхсна- почнах да си нахласям седалката, но и тя не се държеше нормално. Запалих колата, но тя тръгна назад- беше странно, защото нямаше надолнище. Натисках спирачката, но нищо не ставаше. Баща ми смени скоростния лост и колата спря. Тръгнахме с идеята да отидем до едно магазинче. Видях, че страничните огледала не са ми нагласени. Паркирах я в страни на пътя- отсреща идваше камион, за това е сложих малко извън пътя. Беше по- стръмно от очакваното- не знаех как ще я кача после. Намерих начин. Качих се, но вече не беше кола, а колело. Не успях да му наглася огледалата. Баща ми се качи зад мен. Стигнахме до центъра- видях шадраван, който преди го нямаше. В ляво от него имаше голямо красиво езеро, което също го няма иначе. В него плуваха крокодили- в началото ги взех за големи риби. Бяха бели. Де езерото имаше сгради- учудих се, че са ги построили. Изглеждаха добре. Имаше лодки за разходка в езерото. Едни младежи тъкмо се качваха. Питаха дали ще има инструктаж, но им казаха, че не. Зачудих се как няма да ги инструктират, при условие, че има крокодили в езерото. Отвориха им една преплъзваща се врата и те се качиха на лодката. С баща ми решихме да си тръгваме- качихме се на колелото. Беше му трудно да го подкарам.