На гости
Бях на гости при Марина. Играехме някаква странна игра- приличаше на монополи, но когато направиш една обиколка трябва да минеш от долната страна на игралното поле. Не ми беше ясно как другите играчи биха играли като е обърнато наопаки. Имах черна/сива пионка. По едно време тя ми каза да я придружа от другата страна. Обърнахме полето. Не се движехме с пионки, а си бяхме ние. Намирахме се на странно място. Преведох я през опасното място и нейната пионка стигна до финала. Моята обаче се върна в началото. Попитах я какъв е бил смисълът за мен от цялата работа, но тя не ми отговори.
У тях беше и една непозната баба- простираше пране на терасата. Изгледахме се подозрително един друг. Видях и майката на Марина и си говорихме нещо.
Вървях по улицата. Видях човек пред мен. Не ми харесваше. Той се обърна. Държеше пистолет- стреля и ме оцели в ръката, близо до рамото. Бях с къс ръкав. Видях дупките от куршума, но нямаше кръв. Зарадвах се, че е в ръката, защото там не е опасно. Не изпитвах болка.
Прострелян
Вървях по улицата. Видях човек пред мен. Не ми харесваше. Той се обърна. Държеше пистолет- стреля и ме оцели в ръката, близо до рамото. Бях с къс ръкав. Видях дупките от куршума, но нямаше кръв. Зарадвах се, че е в ръката, защото там не е опасно. Не изпитвах болка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар