Влакът и Марина

Бях с Марина (приятелката ми) на гарата в Търново, но не изглеждаше точно като нея. Планините бях по- различни. Трябваше да преминем от другата страна на линиите, но имаше 2 спрени влака. Единият беше електричка от най- старите, а другият с купета. Минахме в края на електричката, но другият беше спрян след него и за да преминем, трябваше да минем през него. Видях как кондукторката всеки момент ще даде сигнал, че влакът е готов за тръгване. Въпреки това Марина се качи, а аз я последвах. Но тя не отвори другата врата. Аз стоях на стъпалата от моята страна. Влакът потегли- казах й да слезем докато се движи бавно. Отговори ми, че няма смисъл. Чудех се какво ще кажем на кондукторката, за това че сме без билети, къде ще слизаме и как ще се връщаме. Марина седна на стъпалата и гледаше какво става навън. Никога  не го правила. Изненада ме, но ми хареса да я видя там- рядко би направила нещо подобно.
Погледнах влака- навътре приличаше на широк коридор. По него идваше кола. Движеше се бързо. Помислих си, че ще успее да спре точно пред мен, но не рискувах. Отдръпнах се. Те счупи задната част на вагона и излетя през него. Видях, че вътре има четирима младежи. Единият излезе. Колата се беше счупила. Помислих си, че може да спра влака с аварийната спирачка, но реших, че не си заслужава да го правя за тези. Влакът беше като почти спрял- дълго време ги виждах наблизо, макар че преди това се движехме бързо. С Марина тръгнахме навътре. Стигнахме до един вагон, който беше като зала. Вътре имаше хора, които се подготвяха за сватба. Младоженецът беше там, но не и булката. Той беше с костюм, седнал до друг млад мъж и имаше чуплива дълга коса. Казахме им за колата. Оказа се, че няма да може да стане сватбата заради това. Булката се намирала в трета зала, а след инцидента с колата нямало да можем да стигнем до там. Стана ми тъжно, че ще си стои и чака там сама. Тръгнахме на някъде.

Мост, подводница и кит

С Марина се разхождахме по един мост- приличаше на Стамболовия мост във Велико Търново. По едно време стана много по- нисък и беше над езеро. Аз хвърлях нещо като продълговати въглени към водата. Понякога ги мятах от високо, понякога бях на ниския мост. Исках да видя дали балончетата идват от въглените или има някакви големи риби във водата.   В ляво от нас видях да плува една подводница, а до нея имаше един кит, който се показваше и се гмуркаше край нея. Зачудих се дали не се блъскат понякога. Китът се гмурна под моста. Спрях се, за да видя дали няма да го удари, но не стана нищо. Видяхме още един човек на моста. Той ни каза нещо. След като метнах и последния въглен, се образува една сравнително голяма вълна, която заля част от моста. Когато се отдръпна имаше един презерватив с неотворена опаковка там. Марина си го взе- каза, че е късметче. Аз се учудих на акъла й, но нищо не казах.

В океана

Бях в океан. Нямам ясен спомен, но май героя през който гледах беше жена. Бях с един мъж на около 50-60 години, с къса почти бяла коса.Бяхме на малък сал. Искаше да ме учи да се гмуркам. Водата беше много приятна- скочих от сала и се хванах за нещо като надуваем дюшек.
В следващия момент бяхме на друго място- той беше по- млад. Пак бяхме насред океана, но имаше и малко скали и част от моста. Мъжът щеше да ме учи да търся някакви малки ракообразни. Изведнъж излезе лек вятър и се появиха вълни. Оказа се, че ще е опасно да се гмуркаме сега. Вълните бяха малки, но не ми се рискуваше да скачам във водата. Разходих се по останките на моста.

Имах и малък осъзнат сън. Стоях на железопътна линия в гориста местност. Край линията имаше житни класове. В далечината се виждаше лъв на линията. Разсъждавах над въпроса кое е по- хубаво- осъзнатия сън или обикновения. Разсъждавах над това, че  при осъзнатия ми се губят детайлите и всичко става малко хаотично. При обикновения има  много цветове и красиви неща. Съзнателно реших да погаля с житните класове в далечината. Те прилегнаха към земята, все едно огромна невидима ръка ги е погалила. Усмихнах се, реших, че искам обикновен сън. Обърнах се и се върнах към съня.