Влак

Трябваше да ходя до жп гарата. Докато се обличах видях леля ми, която трябваше да е в САЩ. Не изглеждаше съвсем като нея, но знаех, че е тя. Бързах, защото закъснявах. Тя ме пита къде кандидатства брат ми- отговорих й "В онзи новия университет". Облякох си едно топло есенно яке, въпреки че беше хубаво времето- усетих как ми стана топло на ръцете от него. Вече бях пред блока като й го казах- не помня да съм минавал по стълбите. По пътя се сетих, че Софийския университет не е въобще нов и се чудех дали да се връщам да й кажа или да й звънна после (нямаше голям смисъл от това, защото все някой вкъщи щеше да й каже). Стигнах до гарата без почти да съм вървял, не си купихи и билет. Имаше два влака на един коловоз- единият тръгваше. Аз се затичах към другия. Извиках да ме изчакат- като се качих вратите почнаха да се затварят- бяха като на старите влакове. Извиках да ги отворят- отвориха се и ми освободиха ръката. Стана ми интересно дали вратата автоматично се отваря ако им нещо на пътя й- пробвах пак да си я сложа там. Някак си беше отворена и пак почна да се затваря. Като стигна до ръката ми спря. Влязох навътре- имаше два вагона- оставих си нещатата в първия(никога не съм го правил). Беше общ- почти всичко беше заето. Търсех си свободно място. Като стигнах към края му една баба стана и тръгна и тя да си търси по- широко място. Прикани и другите баби, но те не искаха. Стигнахме до втория вагон- изглеждаше като огромна зала, със седалки, които се качваха нагоре като в театър или кино. Имаше и две неща като легла, които бяха над седалките- приличаха на капсули- някой скочи в една тях- леко се заклати, но не падна. Седнах на едно удобно място и се зачетох. Сетих се, че трябва да си взема багажа. Не ми се ставаше.