Бях си направил закуска- мляко и зърнена закуска. Изпих я без лъжица- последните глътки бяха по- сладки. Дадох и на майка ми да опита. На дъното беше останала захарта, почти всичката закуска, сбита на големи буци, Докоснах ги с пръст. Сред тях имаше и някакво бяло хапче. Реших, че няма да ги ям.
Бях на някакво събиране в общежитието. Бяхме само трима в стаята и со говорихме. Не беше моята стая и не познавах хората. На няколко пъти влезе едно момче с едно много малко бяло кученце. Беше донесъл тютюн за наргиле, но нямахме фолио и въглени. Самият тютюн беше странен- напълнен до горе на чашата, с парченца стафиди и плодове в него. Помислих си, че аз не бих го напълнил толкова, защото така ще се изпече само горната част, но не и надолу. Казах, че отивам да взема останалата част от наргилето. Питаха ме дали съм сигурен- аз се поколебах, но излязох. Кученцето беше с мен, Отидохме на някаква тераса. Надолу се виждаха дървета, зеленина, а напред блокове. Кученцето беше още пале. Погледнах го от близо- беше толкова скоро родено, че още не лаеше. Попитах го няма ли да каже "Бау- бау". После го попитах дали няма да измяука. То просто ме гледаше. Легна по гръб, обхвана ръката ми с лапички. Почна да се преплъзва към ръба. Погледна ме и разбрах, че иска да го доизбутам, за да падне. Казах му, че няма да стане и го върнах на земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар