Вървях с Марина по черен път. Бяхме извън града. Каза да отидем да се разходим към една гора и да минем през нея. Отвърнах й, че се стъмнява и че ще замръкнем там. Тя каза, че няма значение. Показах й, че имам много малко батерия на телефона и че фенера му няма да свети дълго. Ставаше все по- тъмно, Стигнахме до едни стари постройки, приличаха на селскостопанския двор на село. Спомних си как като малък съм се разхождал в тях. Помислих си, че ще е интересно да се заснеме филм в тях. Видях някаква жена. Тя също разглеждаше постройките. Обясних й какви са. Тя поиска да ги разгледа. Тръгнах след нея. Марина ме попита дали ще ходим към гората. Аз й казах, че искам да видя сградите. Не я видях повече. Вървях сред сградите с другата жена. Вече не беше тъмно. Влязох в една- стените бяха бели, нямаше нищо в стаята. Само един стол и човек на него, който ме гледаше. Беше на средна възраст- стоеше небрежно. Сетих се, че това е сън. Огледах го, но нямах желание да правя нещо или говоря в осъзнат сън. Оставих се съня да продължи, после излязох. Може би трябваше да му задам някой въпрос. Времето навън беше светло.