Отивах на мач. Беше Локомотив Пловдив- Берое. Бях в автобус с феновете. Когато престигнахме, беше почнал. Влязохме- стадионът приличаше на някаква спортна зала- закрита. В началото имаше трева, но после се превърна в паркет. Една част от игрището не се виждаше. Бях с брат ми- качихме се на по- високомясто, но и от там не се виждаше хубаво. По едно време спряха мача и се накараха на публиката защо е седнала на място от където не вижда. Човекът, който ни викаше беше с къдрава рошава коса. Преместиха ни, но пак не се виждаше едната врата- имапе стена и тя се скриваше зад нея. Сложиха и бели столове Хората почнаха да се разхождат и да не следят играта. В една отделна стая имаше едни съвсем малки деца, които си играеха с топка. Отново спряха играта и ни предложиха да ни дадът топки, че да играем. Чудех се каква искам- тъкмо щях да кажа баскетболна и един ме изпревари. Казаха ни че има много топки ще има за всички. По едно време отворих една врата, за да изляза. С леко завъртане на "камерата" видях един голям почти пълен стадион, където се играеше мача. Реших, че това на което съм бил по- рано е било за юношите. Видях и агитката на Берое- не беше голяма, но беше шумна. Седнах сред феновете на Локо. Водехме с 2 на 0 и за малко да стане 3 на 0. Замълчах си за да не се издам от кой отбор съм. Те се заприказваха за състоянието на отбора им.