Сънувах, че Берое ще играе в ЛЕ (което и ще стане де). Бях пред телевизора у нас и гледах. Беше малко по- усилен от колкото ми се искаше. Имаше още някой до мен- братовчедка ми от Америка. Стадиона изглеждаше по- различно. На полувремето реших да се разходя. Излязох и се оказах в другия край на града- тръгнах да вървя, но града беше много променен. Едва когато стигнах близо до моя квартал, улиците заприличаха на тези, които трябва да са. Реших, че искам да видя второто полувреме. Качих се на някакъв влак и от там го гледах. Имаше един човек на средна възраст. Двамата стояхме близо до тоалетната и вратата на влака. Гледахме мача и го обсъждахме. Toй беше за другия отбор. По едно време помислих дали да не му се оставя отбора да победи. Знаех, че ако го оставя да отиде до тоалетната ще вкарат неговите. Реших, че не искам. Отворих единия прозорец на влака. Видях две момичета насред нищото. Попитах другия какви ли са. Изглеждаха като близначки в рокли. Малко след тях влакът спря в някакъв малък планински град. Имаше хора в него- реших, че искам да сляза. Почнах да се разхождам на гарата. До мен беше Марина. Гледахме закуските- тя ми обясняваше, че съжалява, че някои вече ги няма. Показа ми едни с шоколад, които бях ял в училище. Тя продължи напред а аз почнах да разглеждам другите неща за яден. Харесах си едни фунийки с пълнеж. Не бяха на витрината, а на един остъклен щанд посредата на пътя в гарата. Обиколих ги няколко пъти, като се чудех дали искам 2 с различен вид пълнеж. Мислех да взема и една на Марина. Реших, че няма смисъ лда ям толкова много и се чудех коя да си взема. В кутията в която бяха имаше шоколад и черпак. Шоколадът беше изпаднал от предишните. Огледах се някой да не ме види и го опитах.