Бях в София, с един непознат, но изглежда се познавахме. Бяхме спрели на една тясна уличка. Той ми обясняваше, че това е булевард- аз силно се усъмних. Предложих му да слезем и да повървим. Питах го колко далече е жп гарата, ако се върви пеш. Той каза, че за час и половина може да се стигне. Вървяхме из града, виждах магазини с картини и бижута. Беше се стъмнило. Правих си планове в колко ще се прибера в Стара Загора, ако хвана влак. Оказахме се пак до колата му, пак беше ден. Влязохме вътре. Той почна да ми обяснява нещо. От някъде почнах да чувам глас, който правеше коментари на всяка негова реплика- само аз го чувах. Усетих, че този човек не е съвсем наред и реших, че трябва да се махна по- бързо.