Сънувах, че имам да уча по биология от учрбника за 10-ти клас. Беше ми странно, защото знаех, че съм в университета. Учех последните уроци от някакви лекции. Знаех, че нямам нито една оценка и че трябва да бъда изпитан. Питах брат ми къде е учебника, а той ми каза, че е в един шкаф, но вече можело да не е там. Бил решил, че съм го сложил там, при неговите учебници, за да си е на мястото. Отидох при шкафа в хола. Отворих пъво един, после друг. Имаше много книги там. Докато ги вадих, няки изпаднаха. Не намерих учебника и ги върнах.


Бях в нещо като бункер в Търново. На вън имаше  радиация. Имаше някои хора останали извън него, но нямаше да можем да ги спасим, защото радиацията беше твърде силна.


Бях в коридора на бившата ми гимназия. Славимир от курса ми беше там. Предишния ден наистина ме беше помолил за услуга, но не бях в града да му помогна. Той видя Ивайло, един от бившия ми клас, който не съм виждал от 6 години. Присви очи, пита го защо го е излъгал, че няма да е тук вчера и почна да го бие. Аз се приближих, изчаках секунда да видя дали ще спре и издърпах С. Казах му, че не мога да го понасям и междувременно си бях свалил тениската готов да се бия ако трябва. Той ми каза нещо и тръгна към физкултурния салон. Аз отидох при дрехите си- видях, че имам 2 тениски. Чудех се коя да облека. Сложих си едната и тръгнах.

В Турция

Бях на село. Миряна и Сашо също бяха с мен. Решихме да караме колела. Тръгнахме- много бързо се оказахме извъ село. Огледах се, все едно бях в кола, и видях, че вече сме на място, където не съм виждал. Имаше 7-8 тънки,  високи дървета в права линия. Казах им, че сме стигнали в Турция. Очудих се кога сме минали границата, но реших, че я няма, защото сме в ЕС. Стигнахме до някакво градче- започна с малки постройки. Постепенно станаха по- големи и хубави. Къщите бяха само 2-3 етажни и повечето бяха неизмазани, но административните сгади приличаха на замъци. Не бяха много високи, но бяха издължени. Видях няколко такива. Решихме да пийнем нещо. Влязохме в първото заведение, което видяхме. За наше очудване собственикът говореше български. Имаше само бири от 500 мл. които бяха безалкохолни и 2 литра нормална. Решихме да не сядаме а да потърсим друго заведение. Продължихме- малкото градче се оказа голям град- питах Сашо кой е градът, той каза Константинопол. Помислих си, че няма начин да сме стигнали до Истанбул. Подминахме 2 заведения и влязохме в третото. Миряна почна да си поръчва на български, а аз й казах, че едва ли знаят и минах на английски. Говорих си с продавача 2-3 минути. Докато му обяснявах мисълта ми вървеше гладко, а ако се зачудех защо говоря толкова добре, започвах да греша произношението. Поръчахме си бира. Сервитьорът дойде с една огромна табла, пълна с домати. Почна да ни слага вилици и да отсипва на който иска. Освен моята вилица ми даде и още една. Старата стоеше на салфетата от преишното ми ядене (вилицата беше същата, с която ядох в едно заведение в будния свят). Сашо отиде да ни ввземе бирата- забави се. По едно време се върна. В отделни епизоди ние бяхме вътре в заведението, а понякога на масите пред него. Каза, че има проблем и да дойдем. Оказа се, че не дават бира в отделни бутилки, а само в двулитрови. Нашата беше отишла на една маса. Хората там ни казаха, че трябва да я платим, за да се присъединим. Аз нямах достатъчно пари. Казаха, че може да донесем наша бира и така да се присъединим, Казах им, че сме я изпили. Питаха колко, а аз им отговорих, че 4 литра и че имаме 1 литър останал от Астиката. Опитах се да им обясня, че не е много хубава, като вече е отворена, но ми казаха да я донесе. Зачудих се дали ни гледат обвиняващо заради толкова многото изпита бира и че трябва да я намалим малко.

Разхождам се из Велико Търново. Мислех си, че искам да отида към общежитията. Както вървях изведнъж се оказа, че вървя по главната и съм много далече. Учудих се как съм се озовал там. Чувствха се замаян. Реших, че съм се разсеял и съм се отклонил. Качих се на автобус. Преди това мина номер, който никога не бях виждал в града. Пътуването продължи много дълго. Бях с един чорап и старите ми маратонки. На жп гарата автобусът спря за по- дълго. Шофьорът отиде до тоалетната. Самата гара изглеждаше по- различно. Като се върна беше ядосан, защото му се били скарали, че не може да ползва толква често тоалетната. Погледнах към гарата- беше пуста. Очудих се защо са му се скарали, при условие че няма никой на който да пречи.

Разхождах се из Велико Търново. Търсех подарък за един колега. Реших, че ако ще търся подаръка в посока Царевец и ще е по- лесно да се върна по един път край него. През цялото време носех възглавница и едно одеало.  Минах покрай магазини, но така и не влязох в тях. Стигнах близо до крепостта. Видях как пътя свършва до една къща(под ъгъл ставаше все по- тесен) и накрая изчезваше. Беше много високо- почувствах се замаян- погледнах към реката. Беше по- голяма от преди. Слънцето си играеше по вълните й. Помислих си, че ако съм по- близо, може да видя и риби. Ходеше ми се за риба. Върнах се малко назад. и стигнах крепостта- излязох малко по- напред до нея. Вънрха се малко. В далечината се чуваше агитката на Етър- чудех се какво ли прави толквоа далеч от стадиона. Видях, че има нов мост над реката. Зарадвах се, че най- накрая има бърз начин да се стигне от Царевец до Конниците. Беше затворен- имаше няколк оврати с решетки. Приближих се- един възрастен човек ми извика нещо и аз му казах, че виждам, че е затворен- просто исках да го разгледам. Имаше пейки по него- жълти. Един човек боядисваше решетките на оградите. Мостът минаваше ниско над реката, което е странно, защото Царевец е на високо, а отсрещното място принципно е на ниско. Мина ми през ума, че мога да пробвам да мина, но не ми се нарушаваше обществения ред. Тръгнах да се връщам- спънах се и трябваше да си оравя обувката. Чувах ясно една песен на Д2- Две следи. Тъкмо се събудих докато в съня си слагах обувката. Усетих как в леглото правя въртеливо движение с крака, за да я обуя. Не ми се спеше вече, защото песента ме беше натъжила.

Бях на село. Баша ми и майка ми се върнаха от някъде с новата кола. Из отидох до нея с идеята, че ще я покарам. Качих се, баща ми остана на задната седалка. Сетих се, че не съм си взел документите. Подаваха се леко от портфейла ми, като бяха в синя торбичка и меняха формата си. Забелязах това, но бързах да отида до колата, защото нямах търпение да я пробвам. Качих се, но ми беше много тяхсна- почнах да си нахласям седалката, но и тя не се държеше нормално. Запалих колата, но тя тръгна назад- беше странно, защото нямаше надолнище. Натисках спирачката, но нищо не ставаше. Баща ми смени скоростния лост и колата спря. Тръгнахме с идеята да отидем до едно магазинче. Видях, че страничните огледала не са ми нагласени. Паркирах я в страни на пътя- отсреща идваше камион, за това е сложих малко извън пътя. Беше по- стръмно от очакваното- не знаех как ще я кача после. Намерих начин. Качих се, но вече не беше кола, а колело. Не успях да му наглася огледалата. Баща ми се качи зад мен. Стигнахме до центъра- видях шадраван, който преди го нямаше. В ляво от него имаше голямо красиво езеро, което също го няма иначе. В него плуваха крокодили- в началото ги взех за големи риби. Бяха бели. Де езерото имаше сгради- учудих се, че са ги построили. Изглеждаха добре. Имаше лодки за разходка в езерото. Едни младежи тъкмо се качваха. Питаха дали ще има инструктаж, но им казаха, че не. Зачудих се как няма да ги инструктират, при условие, че има крокодили в езерото. Отвориха им една преплъзваща се врата и те се качиха на лодката. С баща ми решихме да си тръгваме- качихме се на колелото. Беше му трудно да го подкарам.

Влак

Трябваше да ходя до жп гарата. Докато се обличах видях леля ми, която трябваше да е в САЩ. Не изглеждаше съвсем като нея, но знаех, че е тя. Бързах, защото закъснявах. Тя ме пита къде кандидатства брат ми- отговорих й "В онзи новия университет". Облякох си едно топло есенно яке, въпреки че беше хубаво времето- усетих как ми стана топло на ръцете от него. Вече бях пред блока като й го казах- не помня да съм минавал по стълбите. По пътя се сетих, че Софийския университет не е въобще нов и се чудех дали да се връщам да й кажа или да й звънна после (нямаше голям смисъл от това, защото все някой вкъщи щеше да й каже). Стигнах до гарата без почти да съм вървял, не си купихи и билет. Имаше два влака на един коловоз- единият тръгваше. Аз се затичах към другия. Извиках да ме изчакат- като се качих вратите почнаха да се затварят- бяха като на старите влакове. Извиках да ги отворят- отвориха се и ми освободиха ръката. Стана ми интересно дали вратата автоматично се отваря ако им нещо на пътя й- пробвах пак да си я сложа там. Някак си беше отворена и пак почна да се затваря. Като стигна до ръката ми спря. Влязох навътре- имаше два вагона- оставих си нещатата в първия(никога не съм го правил). Беше общ- почти всичко беше заето. Търсех си свободно място. Като стигнах към края му една баба стана и тръгна и тя да си търси по- широко място. Прикани и другите баби, но те не искаха. Стигнахме до втория вагон- изглеждаше като огромна зала, със седалки, които се качваха нагоре като в театър или кино. Имаше и две неща като легла, които бяха над седалките- приличаха на капсули- някой скочи в една тях- леко се заклати, но не падна. Седнах на едно удобно място и се зачетох. Сетих се, че трябва да си взема багажа. Не ми се ставаше. 

Музей и странни стълби

Бях в музей на 4 етажа. Стълбите приличаха на тези от началното ми училище. Между етажите имаше големи стени, по които се рисуваше. Миришеше на боя- картините бяха недовършени. На втората ми обиколка из мястото видях едно момиче- поканих го с мен. Взе си една тротинетка- и аз имах. Тръгнахме към горния етаж- движехме се по нещо като аварийна стълба,   която имаше предпасзно обръчи. Трудно минавах през тях. Опасявах се, че някой ще ни види и ще ни каже да слезем. В началото се движехме прекалено бавно- тя беше пред мен и си тананикаше някква песен и се качваше с темпото й. Все пак напреднахме- тогава излезе някакъв човек в униформа на пазач, но бяхме твърде нагоре за да ни спре. Стигнахме края й- повдигнах я да се качи от ляво- беше се превърнала в еднометрова кула от малки кубчета- гледах да не го разпилея- щом ги качих се превърнаха отново в нея. Трябваше да мине от другата страна- преместих я, като отново се повтори това с кубчетата- те леко се извиха на една страна, но не паднаха.

Злоупотреба

Бях пред сграда със стъклени врати заедно с родителите ми. Имаше една тълпа от хора. Беше по обяд, горещо и лятно време. Вътр имаше съпруг и съпруга на средна възраст. Жената беше в нещо като килия. Бяха я хванали да злоупотребява с парите на предприятието. Мъжът стоеше на стъклената врата и обясняваше нещо на тълпата. Тя също участваха в злоупотребата, но решиха, че вече рискът не си струва.

Влак

Бях във влак с общи вагони и пътувах за София. Не ми харесваше пътуването и не исках да стигам до края му. Прозорците бяха големи и с интерес наблюдавах пейзажа.

Задръстване, циганчета, топка, мече. 

Пътувах с родителите ми към село.  Попаднахме в задръстване на място, където иначе почти няма коли. Погледнах към задната седалка.Майка ми липсваше- не ми направи впечатление. Вратата беше отворена и две циганчета на 5-6 години ровеха в нещата там. Излязох от колата и им казах да ми покажат какво са взели- едното засрамено показа футболна топка, която държеше зад себе си. Не знаех как е успяло да я скрие там. Те си тръгнаха по улицата към родителите им- те им се скараха да не крадът. Погледнах топката- реших, че на мен няма да ми трябва толкова вече, а на тях ще им е по- интересно да я вземат. Догоних ги и им я дадох- бяха щастливи. Видях, че и други са взели някои неща- като отидох да видя, видях че едното държи плюшеното мече на приятелката ми. Взех го от него. Зачудих се дали да не му го дам- то се обърна няколко пъти да види дали няма да го догоня и него и да му дам играчката, но реших, че мечето означава твърде много за мен и не мога да го дам. Циганчето изглеждаше тъжно. Като се върнах в колата задръстването го нямаше.

Maч

Отидох на мач на националния ни отбор. Беше в друга държава, а з никога не съм ходил на такива. Беше закрит, сравнително голям. но приличаше на физкултурен салон. Покритието беше дървено и хлъзгаво. Хванах последните 4 минути от мача. Трибуните бяха на два етажа. По тях имаше хора. Накрая направихме последна атака по крилото, но нашият футболист се подхлъзна и мачът свърши. Въпреки, че гледах от трибуните, видях лицето на падналия футболист все едно е приближено от камера- имаше дълга коса и малки мустачки. Беше се ухилил. Огледах се за Венци Христов дали е повикан в националния, но не го видях, В селдващата секунда бях навън, в центъра на Велико Търново. Футболистите се разотиваха край мен. Вървяха на групи според клубния си отбор. Някой им се провикна да не го правят така, че са един отбор. Последвах една група- вече бях безплътен наблюдател. Само секунди след каот вървяха из центъра, се озоваха на една пейка в един парк в Стара Загора. Дискутираха нещо. Извикаха и още един да се присъедини към тях. Той се виждаше на 20-30 метра и все още беше на улицата в Търново. 

Бях на стадион Берое. Всеки от публиката имаше по вдин таблет. Щом се огледах, видях, че има и по земята. Подритнах го. Замислих се, че хората нямат нужда от толкова много.

Стани богат

Бях в предаването и го гледах някъде много от близо- почти до водещия. Бяха поканили студенти. На стола беше една жена, на 60 години почти. Стана ми странно, че е студентка. На един сравнително лесен върпос се затрудни. Тръгна да маркика грешен отговро. Воедещият имаше някаква странна лилава плюшена кукла на гърба си- като тези от "Улица Сезам". С нея почна да мята ръце и да подсказва, че не е това правилния отговор. Тя се разколеба. Пита публиката директно да е това отговора- казаха й "не". Пита и за другите. Водещия реши да я дисквалиицира, защото няма право да си говори така с публиката. Тя отиде към гримьорната. Аз я последвах- бях като невидимо духче и наблюдавах всичко. Тя беше дошла с пряителя си. Него го нямаше. Оказа се, че той правил секс с някоя докато я чакал. Тя първо не повярва, но после я убедиха- тя твърдеше, че той никога не носел презервативи в портмонето си, а те й показаха, че имал. Ядоса се.

Трабант

Бях с майка ми. Трябваше да отидем някъде в града. Качихме се в някакъв трабант. Тя реши аз да шофирам. Колата беше на едно нагорнище. Като се опитах да потегля, не чух да запалва. Тръгна назаде. Натиснах спирачката, но тя продължи. По едно време все пак спря. Измина разстояние много по- голямо отколкото до съседната кола зад мен, но не се блъснах. Чудех се защо не пали. Оказа се, че пали, но е толкова тих, че не се чува нищо. Видях, че на скоростния лост има има копче, което като се натиснр и е за заден. Помислих си, че е на странно място. Потеглихме безшумно.

Китара

Бях седнал на улицата. Извадих старата китара на брат ми и започнах да си дрънкам. До мен имаше една дъска. Една баба мина и ми даде 2 стотинки. Замислих се, че това са първите пари спечелени от мен. Когато един друг човек тръгна да ми дава, аз му казах, че съм тук просто да си посвиря и че не ми искам пари. Той ме подмина. Зачудих се колко мога да спечеля, ако почна да се занимавам с това. Две от струните ми се бяха разменили местата в горната част и се оплитаха. Аз реших да ги оправя, като ги разплета(знам, че няма логика). Скъса ми се една струна. Опитах се да я оправя като издърпам края й обратно в основата на китарата. Почти успях. Краят й беше станал дебел като въже, но я набутах и вързах.

На гости 

Бях на гости при Марина. Играехме някаква странна игра- приличаше на монополи, но когато направиш една обиколка трябва да минеш от долната страна на игралното поле. Не ми беше ясно как другите играчи биха играли като е обърнато наопаки. Имах черна/сива пионка.  По едно време тя ми каза да я придружа от другата страна. Обърнахме полето. Не се движехме с пионки, а си бяхме ние. Намирахме се на странно място. Преведох я през опасното място и нейната пионка стигна до финала. Моята обаче се върна в началото. Попитах я какъв е бил смисълът за мен от цялата работа, но тя не ми отговори. 

У тях беше и една непозната баба- простираше пране на терасата. Изгледахме се подозрително един друг. Видях и майката на Марина и си говорихме нещо.

Прострелян

Вървях по улицата. Видях човек пред мен. Не ми харесваше. Той се обърна. Държеше пистолет- стреля и ме оцели в ръката, близо до рамото. Бях с къс ръкав. Видях дупките от куршума, но нямаше кръв. Зарадвах се, че е в ръката, защото там не е опасно. Не изпитвах болка. 

Влакът и Марина

Бях с Марина (приятелката ми) на гарата в Търново, но не изглеждаше точно като нея. Планините бях по- различни. Трябваше да преминем от другата страна на линиите, но имаше 2 спрени влака. Единият беше електричка от най- старите, а другият с купета. Минахме в края на електричката, но другият беше спрян след него и за да преминем, трябваше да минем през него. Видях как кондукторката всеки момент ще даде сигнал, че влакът е готов за тръгване. Въпреки това Марина се качи, а аз я последвах. Но тя не отвори другата врата. Аз стоях на стъпалата от моята страна. Влакът потегли- казах й да слезем докато се движи бавно. Отговори ми, че няма смисъл. Чудех се какво ще кажем на кондукторката, за това че сме без билети, къде ще слизаме и как ще се връщаме. Марина седна на стъпалата и гледаше какво става навън. Никога  не го правила. Изненада ме, но ми хареса да я видя там- рядко би направила нещо подобно.
Погледнах влака- навътре приличаше на широк коридор. По него идваше кола. Движеше се бързо. Помислих си, че ще успее да спре точно пред мен, но не рискувах. Отдръпнах се. Те счупи задната част на вагона и излетя през него. Видях, че вътре има четирима младежи. Единият излезе. Колата се беше счупила. Помислих си, че може да спра влака с аварийната спирачка, но реших, че не си заслужава да го правя за тези. Влакът беше като почти спрял- дълго време ги виждах наблизо, макар че преди това се движехме бързо. С Марина тръгнахме навътре. Стигнахме до един вагон, който беше като зала. Вътре имаше хора, които се подготвяха за сватба. Младоженецът беше там, но не и булката. Той беше с костюм, седнал до друг млад мъж и имаше чуплива дълга коса. Казахме им за колата. Оказа се, че няма да може да стане сватбата заради това. Булката се намирала в трета зала, а след инцидента с колата нямало да можем да стигнем до там. Стана ми тъжно, че ще си стои и чака там сама. Тръгнахме на някъде.

Мост, подводница и кит

С Марина се разхождахме по един мост- приличаше на Стамболовия мост във Велико Търново. По едно време стана много по- нисък и беше над езеро. Аз хвърлях нещо като продълговати въглени към водата. Понякога ги мятах от високо, понякога бях на ниския мост. Исках да видя дали балончетата идват от въглените или има някакви големи риби във водата.   В ляво от нас видях да плува една подводница, а до нея имаше един кит, който се показваше и се гмуркаше край нея. Зачудих се дали не се блъскат понякога. Китът се гмурна под моста. Спрях се, за да видя дали няма да го удари, но не стана нищо. Видяхме още един човек на моста. Той ни каза нещо. След като метнах и последния въглен, се образува една сравнително голяма вълна, която заля част от моста. Когато се отдръпна имаше един презерватив с неотворена опаковка там. Марина си го взе- каза, че е късметче. Аз се учудих на акъла й, но нищо не казах.

В океана

Бях в океан. Нямам ясен спомен, но май героя през който гледах беше жена. Бях с един мъж на около 50-60 години, с къса почти бяла коса.Бяхме на малък сал. Искаше да ме учи да се гмуркам. Водата беше много приятна- скочих от сала и се хванах за нещо като надуваем дюшек.
В следващия момент бяхме на друго място- той беше по- млад. Пак бяхме насред океана, но имаше и малко скали и част от моста. Мъжът щеше да ме учи да търся някакви малки ракообразни. Изведнъж излезе лек вятър и се появиха вълни. Оказа се, че ще е опасно да се гмуркаме сега. Вълните бяха малки, но не ми се рискуваше да скачам във водата. Разходих се по останките на моста.

Имах и малък осъзнат сън. Стоях на железопътна линия в гориста местност. Край линията имаше житни класове. В далечината се виждаше лъв на линията. Разсъждавах над въпроса кое е по- хубаво- осъзнатия сън или обикновения. Разсъждавах над това, че  при осъзнатия ми се губят детайлите и всичко става малко хаотично. При обикновения има  много цветове и красиви неща. Съзнателно реших да погаля с житните класове в далечината. Те прилегнаха към земята, все едно огромна невидима ръка ги е погалила. Усмихнах се, реших, че искам обикновен сън. Обърнах се и се върнах към съня.

Лекция пред общежитията

Бях пред общежитията.Имаше някаква лекция по не много важен предмет. Бяхме много хора. В началото на съня бяхме седнали и в зала, а после прави и навън. Лекцията водеше пълна жена на средна възраст. Предметът не беше много важен. Тъкмо мислех да го пропусна и да си тръгна, когато тя каза, че изпита ще е след 3 дена и ще е тест. Ядосах се, че в последния момент ни го казват. Казах нещо на висок глас.
Видях, че на лекцията беше и един бивш съученик- Кръстин. Изглеждаше както в 9-ти клас. Зачудих се какво ли прави там. Той се обърна, а аз му кимнах. Не съм сигурен дали ме забеляза.
Лекцията продължаваше, но вече бях прав и пред общежитията. Започна да се чува музика, при това силна. Въпреки това продължи лекцията. Прозорецът, от където идваше музиката се отвори и стана по- силна. Там се показа един асистент- беше нещо средно между асистента ми и Краули от "Супернечъръл". Той излезе през терасата и слезе при нас- беше ниско. Започна да говори с преподавателката за разни неща, като от време на време се връщаше да смени песента. Пусна 2-3 песни и после спря. Изпитах съжаление, че не пуска повече. Харесваха ми.


Бях в заведение за бързо хранене. Чудех се какво да си взема. Видях как месото за хамбургерите не изглежда добре. Режеха го на големи парчета и го слагаха д асе позапържи. Разколебах се дали искам да си взема.

Общежития

Бях в общежитията. Миряна беше в стаята ми. Чудех се как да я махна. Най- накрая реши да си тръгне. Аз бях седнал на стола, играех си на лаптопа и бях с гръб към нея. Тя ме прегърна за чао и ме целуна по врата- продължи необичайно дълго. Аз също я целунах по врата- чувството беше успокояващо. Зачудих се дали пък да не остане, но реших, че по- добре да си тръгва.

По- късно бях пак в стаята ми. Сашо и някакъв негов познат също бяха там. Не познавах другото момче. Реших, че ми се спи. Угасих лампата, казах им, че лягам и отидох в коридора пред вратата и легнах там. От стаята отсреща се чуваше музика. Имах чувството, че много пъти съм спал там, че е нещо нормално. Въпреки това влязох обратно със завивките си и си легнах в леглото. Двамата гледаха някакъв филм, но още преди да заспя си бяха тръгнали.

На село, нова кола

Бях на село с баба ми и баща ми. Беше лято. Не ми се стоеше там. Исках по- бързо да се върна. Имаше много работа да се свърши. Питах баща ми колко остава още и за моя изненада ми каза, че до 20 минути тръгваме. Това ме зарадва. Пих вода от чешмата, но нещо не беше наред в нея- струята намаля и гледаше нагоре- като чешмите по парковете. Когато щяхме да си тръгваме, видях, че колата не е нашата(за втори път сънувам в рамките на два дена, че колата не е нашата. Мисля, че е свързано с това, че баща ми иска да смени стария Опел Вектра с нещо по- ново)

Покана за театър

Един непознат човек на средна възраст ми обясняваше нещо. Изведнъж смени интонацията си и темата и ми каза как щял да ходи на едно невероятно представление. Помислих си, че не ми е до това. Той продължи, че това ще е куклен театър. Малко ме изненада, че с такъв сериозен и тържествен тон ми обяснява, че ще ходи на театър. Докато ми говореше в съзнанието ми изникна картина на детския театър в Стара Загора, но с по- украсена и хубава зала отколкото я помня. Замислих се, че ако ще е толкова невероятен спектакъл, че дори този добре облечен човек да отиде(беше с костюм и леко побеляла коса), няма да има хубави свободни места. Искаше ми се да съм по- отпред, за да чувам добре диалозите. Вгледах се по- добре в човека срещу мен- някак си знаех, че е брат на бившия министър на културата Вежди Рашидов. Зачудих се какво прави тук и защо ми говори за детски куклен театър. Попитах го за Националния музеен комплекс, който се строи в София и какво мисли за него. Споменах му, че той не се строи, а просто сгради се ремонтират. За моя изненада той се съгласи с мен. Споменахме нещо за герб- беше негативно. Учудих се, че бившият министър на културата има брат, но не му казах нищо повече. Намирахме се в центъра на някакъв град- приличаше на детския спомен за Казанлък, който имам от една екскурзия с класа от 4-ти клас. Бях на пейка, имаше дървета, а в страни от нас имаше стълби, които водеха нагоре към някакво заведение.