Кученце

Бях си направил закуска- мляко и зърнена закуска. Изпих я без лъжица- последните глътки бяха по- сладки. Дадох и на майка ми да опита. На дъното беше останала захарта, почти всичката закуска, сбита на големи буци, Докоснах ги  с пръст. Сред тях имаше и някакво бяло хапче. Реших, че няма да ги ям.

Бях на някакво събиране в общежитието. Бяхме само трима в стаята и со говорихме. Не беше моята стая и не познавах хората. На няколко пъти влезе едно момче с едно много малко бяло кученце. Беше донесъл тютюн за наргиле, но нямахме фолио и въглени. Самият тютюн беше странен- напълнен до горе на чашата, с парченца стафиди и плодове в него. Помислих си, че аз не бих го напълнил толкова, защото така ще се изпече само горната част, но не и надолу. Казах, че отивам да взема останалата част от наргилето. Питаха ме дали съм сигурен- аз се поколебах, но излязох. Кученцето беше с мен, Отидохме на някаква тераса. Надолу се виждаха дървета, зеленина, а напред блокове. Кученцето беше още пале. Погледнах го от близо- беше толкова скоро родено, че още не лаеше. Попитах го няма ли да каже "Бау- бау". После го попитах дали няма да измяука. То просто ме гледаше. Легна по гръб, обхвана ръката ми с лапички. Почна да се преплъзва към ръба. Погледна ме и разбрах, че иска да го доизбутам, за да падне. Казах му, че няма да стане и го върнах на земята.

Вървях с Марина. Решихме да влезем в една сграда. Пред нас беше Иван от бившия ми клас и трима други- две момичета и едно момче. Ние не вървяхме с тях, а случайно ги видяхме. Като влязохме вътре, входът приличаше на този на блокът на Марина. Иван ни изпревари и взе сам асансьора. Ние изчакахме заедно с другите хора. Чудих се дали да не се кача по стълбите, но реших, че няма смисъл. Асансьорът дойде и се качихме- беше по- широк от обикновено и беше чист и бял. Някой отвън  попита не сме ли твърде много, но аз казах, че сме точно 5- имаше едно малко момиченце и с него ставахме 5. Като се качихме се оказахме в нещо като търговски център. Почнахме да се разхождаме с Марина. Седнахме на едно заведение, но нищо не си харесахме. Дойде сервитьорката, но й казахме, че отиваме към горния етаж и че няма да поръчваме. Качихме се в асансьора. Беше по- различен. Стените се вдигнаха от нищото и заградиха една част. Марина беше останала леко извън и се премести при мен. На горния етаж имаше зала с най- различни игри- компютри, плейстейшъни и други. Загледах ги с интерес, но не се спрях твърде дълго на някоя, за да не ми се скара Марина. Някои хора играеха на Фифа, други на състезателни игри. Продължихме. Стигнахме до една по- мрачна част. Имаше няколко стълби водещи до стъклена врата. Вътре имаше хора с костюми, насядали по маси. Реших, че не сме облечени като за такова заведние. Марина отиде към вратата. До нея имаше млада жена,  с руса коса и очила. Беше офицялно облечена. Облеклото на Марина се промени и то към по- офицялно. Размениха няколко думи. Марина се върна и каза, че това била масонска среща. За да влезеш вътре, трябвало да носиш нещо ценно- жената на входа носила карти със събрани души в нея. Реших, че не ми се влиза. Тръгнахме към асансьора. Той пак се издигна от нищото. Този път обхващаше и отворен прозорец, като от него идваше студ. Вътре имаше едно малко коте, което си лежеше до прозореца. Щом се приближихме почнахме да му се радваме, а то почна да се протяга. Зачудих се от колко ли време е вътре, след като асансьора може да го е оставял извън себе си много време. Не ми изглеждаше гладно.


Бях с един дядо, който не изглеждаше като моя, но знаех че е. Седяхме на един балкон в театър, седнали на земята и гледахме нещо като кино по което даваха телевизия. Трудно се движеше и когато се преместихме да седнем на по- хубаво място, той седна тежко. Говорихме си, гледахме, а той се беше облегнал на мен. Малко приличаше на дядото на Марина.

Отивах на мач. Беше Локомотив Пловдив- Берое. Бях в автобус с феновете. Когато престигнахме, беше почнал. Влязохме- стадионът приличаше на някаква спортна зала- закрита. В началото имаше трева, но после се превърна в паркет. Една част от игрището не се виждаше. Бях с брат ми- качихме се на по- високомясто, но и от там не се виждаше хубаво. По едно време спряха мача и се накараха на публиката защо е седнала на място от където не вижда. Човекът, който ни викаше беше с къдрава рошава коса. Преместиха ни, но пак не се виждаше едната врата- имапе стена и тя се скриваше зад нея. Сложиха и бели столове Хората почнаха да се разхождат и да не следят играта. В една отделна стая имаше едни съвсем малки деца, които си играеха с топка. Отново спряха играта и ни предложиха да ни дадът топки, че да играем. Чудех се каква искам- тъкмо щях да кажа баскетболна и един ме изпревари. Казаха ни че има много топки ще има за всички. По едно време отворих една врата, за да изляза. С леко завъртане на "камерата" видях един голям почти пълен стадион, където се играеше мача. Реших, че това на което съм бил по- рано е било за юношите. Видях и агитката на Берое- не беше голяма, но беше шумна. Седнах сред феновете на Локо. Водехме с 2 на 0 и за малко да стане 3 на 0. Замълчах си за да не се издам от кой отбор съм. Те се заприказваха за състоянието на отбора им.

Вървях по улицата до нас. Имах зелена гривна и полицията не трябваше да я намира. Ако я намереше, щеше да открие един човек, който се укриваше. Видях един полицай- бързо скрих гривната под един миркобус- метнах я, но тя отидепочти от другата страна. Заобиколих, но там беше полицаят. Опитах се да я бутна навътре, но той ме видя. Попита ме какво правя, после ме събори и почна да ме рита. Не видя гривната. През целия сън виждах и човека, който се криеше някъде в един апартамент- беше на средната възраст, с черна брада и слаб.

П.С. сънят е отражение на това, че си намерих една стара гривна със зелени мъниста, която сам си нарпавих. Изхвърлих я вчера. Също така и видях една спряна патрулка докато минавах на червено като пешеходец, но преди да стигна и до средата на пътеката светна зелено. Нищо не ми казаха.

Вървях с Марина по черен път. Бяхме извън града. Каза да отидем да се разходим към една гора и да минем през нея. Отвърнах й, че се стъмнява и че ще замръкнем там. Тя каза, че няма значение. Показах й, че имам много малко батерия на телефона и че фенера му няма да свети дълго. Ставаше все по- тъмно, Стигнахме до едни стари постройки, приличаха на селскостопанския двор на село. Спомних си как като малък съм се разхождал в тях. Помислих си, че ще е интересно да се заснеме филм в тях. Видях някаква жена. Тя също разглеждаше постройките. Обясних й какви са. Тя поиска да ги разгледа. Тръгнах след нея. Марина ме попита дали ще ходим към гората. Аз й казах, че искам да видя сградите. Не я видях повече. Вървях сред сградите с другата жена. Вече не беше тъмно. Влязох в една- стените бяха бели, нямаше нищо в стаята. Само един стол и човек на него, който ме гледаше. Беше на средна възраст- стоеше небрежно. Сетих се, че това е сън. Огледах го, но нямах желание да правя нещо или говоря в осъзнат сън. Оставих се съня да продължи, после излязох. Може би трябваше да му задам някой въпрос. Времето навън беше светло.

Бях на гости на Марина. Реших да се изкъпя. Тя ми обясни как веднъж се е изкъпала с дрехите, защото й е било студено(като малък аз съм обмислял идеята, но тя май никога не ми го е казвала). Казах й, че е невъзможно това. Беше облечена с някакво жълто поло с дълъг ръкав и тениска отгоре. Представих си как е под душа с това. Влязох аз. Събух си дънките и боксерките, но не махнах тениската си. Почнах да се къпя с част от дрехите си. Мислех си как  скоро трябва да махна и горните. Сапунисвах се. Марина влезе няколко пъти да ми каже по нещо. По едно време дойде баща й. Аз си бях сложил дънките, но половината ми дрехи стояха закачени. Той седна на компютър, който се намираше в банята. Почна да си проверява някои неща. Ядосах се, че не мога да се доизкъпя на спокойствие. Дойде Марина имайка й. Почнаха да си говорят. Чудех се кога ли ще си излязат.

Бях на село с новата кола и семейството ми. Щяхме да ходим някъде с нея.

Бях на море. Имаше вълни- някои много големи. Когато една се извиси над мен, аз се гмурнах под нея. Направих го 2-3 пъти.

Бях на море със семейството ми. Водата беше много чиста и прозрачна. На третия ден се появха водорасли и боклуци.Усетих ги докато излизах от водата. Не ми харесаха. Погледнах към тях- те бяха близо до брега. Реших, че е дошло времето за жъвтежна водораслите и за това са се появили. Реших, че е трябвало да отидем по- рано, за да ги избегнем. Спомних си, че и предишни години ги е имало.

Бях на масата в кухнята. Сложих си една оранжева работна каска с малка козирка. Изглеждаше пластмасова, но знаех, че би трябвало да ме предпази. Щях да работя нещо свързано с нея.