Цяла нощ сънувах неспокойни сънища за ходене по изпити. Бях в една непозната сграда, където имаше изпити. Имаше и стая, където беше лаптопа ми. От време на време ходих и до нея. На единият изпит към теста, който правих, асистентката трябваше да нарисува разни неща по него. Тя провери моя и на един задочник. На единия нарисува по- хубави неща, а на другия по- прости. Реших, че моят трябва да е с хубавото дърво и птичките по него. Задочникът седна да го изпитат. Оказа се, че на него е по- хубавата рисунка. Попитах защо е така, но когато взех да ги сравня и дваете рисунки ми се сториха хрозни- имаше дърво и грозно нарисувани птички по него (бухали и други нощни птици). Когато отидох в стаята с лаптопа ми, хората, които бяха в стаята  се бяха сменили. Съобщиха, че на един друг тест от всички присъстващи, само 4 са го взели и ще могат да се явят. Един колега Володя се радваше, че го е взел. Една колежка се разплака, че не е могла. Зачудих се как може да плаче, като аз самият много пъти не съм си вземал изпити и чак такива силни емоции не съм изпитвал. Опитах се да я успокоя.
Излязох в коридора- някакво непознато момиче ми зе портфейла и ми каза, че й трябва да си купи неще. Беше извадила 2-3 лева от него и ги държеше. Аз я наглеждах с едно око да не избяга с него. После тя отказа да го върне. Хванах я, тя все още не искаше да го върне. Докато се боричкахме ме стисна за топките- усетих лека болка.  След няколко опита я съборих на земята и успях да го взема. Беше симпатична, слаба и се усмихваше повечето време(дори и на земята продължаваше да се усмихва).
После реших, че трябва да преговоря за един от изпитите, но нямах достатъчно време. Осъзнах, че не съм чел въобще по него. Чудех се дали да не се явя в друг ден. Отидох при лаптопа ми да почета малко от него.

Пътувах с влак. Бях с майка ми и леля ми. Леля се оплакваше, че я боляло нещо и искала да си вземе хапче. Мама й обясни, че се издават без рецепта. Казахме й, че ще й вземем. Тръгнахме по вагоните- бяха все общи, но много по- различни от всички, които бях виждал. Изглеждаха много стари, имаха обособени места и сепарета. Стигнахме до първия вагон и там имаше стълни- водеха два етажа и половина нагоре. Зачудих се колко ли е висок този влак. Някои стъпала ги взех по две наведнъж. Стигнахме до горе- там имаше къщичка с тераса(вътре във влака). От нея се показа един възрастен човек. Питахме го дали има определени хапчета- той отговори, че няма и почна да обяснява нещо. С майка ми решихме, че като спрем на някоя гара, ще вземем от там.

Бях в град с ниски бели постройки. Хората се бяха скупчили по улиците. Казаха ми, че щели да прелитат някакви птици. Погледнах нагоре- слънцето беше ниско над хоризонта, но още не беше тръгнало да залязва. До края на сцента то отиваше все по- ниско и все ми блестеше ако гледах към него. Видях в небето няколко птици- бяха огромни, приличаха на лебеди, но крилата им бяха пробрани близо до тялото. Въпреки това летяха. Щом минаха над мен, почнаха да падат пера- хората почнаха да се надпреварват да ги събират. И аз се включих. Перата бяха с всякакви цветове, въпреки, че приците бяха бели. Събрах 10-15. Тръгнах към сградите- слънцето залязваше. Вече не бях аз, а гледах през погледа на едно момиче. Бях дошъл с нея в града. Щом слънцето се скри, хората затвориха всички врати- градът приличаше на полу-подземен лабиринт с криви улички. Само на места се виждаше небето, Някой ми каза, че чужденците в този град са обречени и че никой няма да ме приеме. Покрай мен мина някаква жена с брадавица на носа- тя гледаше празно и отчаяно. Реших, че тя също е от обречените. Стана много горещо- на местата където се виждаше небето падаше някаква светлина- не исках да минавам през нея. Видях каменно чудовище- приличаше на огромно куче от камък. Започна да ме гони. Затичах се, като гледах да минавам със скок през участаците със светлина. По пътя ми имаше метални врати, които представляваха мрежда от железа, с голямо разстояние между отделните железа. Някои от тях имаха катинари. Аз отварях всяка и я затварях след себе си. Погледнах назад и видях, че чудовището се затруднява да мине. Спрях се и загледах. То отдели от себе си няколко каменни топки, които се търкулнаха през вратата. Пробвах да ритна едната, но беше много тежка. Когато се усетих какво прави започнах пак да бягам. Топките се сляха и то се появи от моята страна. Минах през няколко врати. Поглеждах само да видя дали ме следва- всеки път то повтаряше предишното си разделяне, но вече много по- бързо и в движени- без да се спира. Чувах някакъв глас- все една разказвач чете книга в която аз участвам. Гледах се от трето лице- все още бях жена. По едно време разказвачът повтори два пъти, че за да се спася, аз не трябва да остана на никого длъжен. Реших, че това се отнася и за чудовището, Спрях се, долепих се до стената, че да можем да се разминем. То ме подмина, спря за секунда, погледна ме, но аз бях сигурен, че не искам да му остана длъжен по никакъв начин. То продължи. Отдъхнах си.

Бях на село. Имахме отново овце. Един съсед мина пред къщата и видях да отваря вратата. Част от овцете ни отидоха при неговото стадо. Той започна да си тръгва. Аз отидох и върнах 2, а едно малко агънце тръгна да се връща и той. Започнах да му се карам защо ги краде. Него не го интересуваше много. Беше с бяла коса. Ядосах се и го ударих няколко пъти в лицето, но на него  нищо не му стана. Зачудих се дали съм чак толкова слаб, че не мога да му направя нищо. Всеки път като го удрях, времето забавяше своя ход. Бузите му бяха слаби и плоски. Няколко пъти го ударих там. По някое време дойдоха и родителите ми.

Сънувах, че Берое ще играе в ЛЕ (което и ще стане де). Бях пред телевизора у нас и гледах. Беше малко по- усилен от колкото ми се искаше. Имаше още някой до мен- братовчедка ми от Америка. Стадиона изглеждаше по- различно. На полувремето реших да се разходя. Излязох и се оказах в другия край на града- тръгнах да вървя, но града беше много променен. Едва когато стигнах близо до моя квартал, улиците заприличаха на тези, които трябва да са. Реших, че искам да видя второто полувреме. Качих се на някакъв влак и от там го гледах. Имаше един човек на средна възраст. Двамата стояхме близо до тоалетната и вратата на влака. Гледахме мача и го обсъждахме. Toй беше за другия отбор. По едно време помислих дали да не му се оставя отбора да победи. Знаех, че ако го оставя да отиде до тоалетната ще вкарат неговите. Реших, че не искам. Отворих единия прозорец на влака. Видях две момичета насред нищото. Попитах другия какви ли са. Изглеждаха като близначки в рокли. Малко след тях влакът спря в някакъв малък планински град. Имаше хора в него- реших, че искам да сляза. Почнах да се разхождам на гарата. До мен беше Марина. Гледахме закуските- тя ми обясняваше, че съжалява, че някои вече ги няма. Показа ми едни с шоколад, които бях ял в училище. Тя продължи напред а аз почнах да разглеждам другите неща за яден. Харесах си едни фунийки с пълнеж. Не бяха на витрината, а на един остъклен щанд посредата на пътя в гарата. Обиколих ги няколко пъти, като се чудех дали искам 2 с различен вид пълнеж. Мислех да взема и една на Марина. Реших, че няма смисъ лда ям толкова много и се чудех коя да си взема. В кутията в която бяха имаше шоколад и черпак. Шоколадът беше изпаднал от предишните. Огледах се някой да не ме види и го опитах.