Отрязана ръка и пътуване с кораб

Тази нощ съм се засмял насън, после съм прегърнал Марина. Хубаво е, че съм по сладък начин зловещ.

Сънувах, че съм с Емо. Трябваше да отидем някъде, като стигнахме, трябваше да отсечем ръката на един човек. Самото отсичане не го видях, само в следващия момент една мъжка ръка беше на земята. Прибрахме се и я сложихме в две торби. Реших, че не може да я държим у нас, за това отидохме на един плаж, подминахме първия вълнолом, защото имаше много хора, и втория не ми хареса. Третият също беше пренаселен, но реших, че няма да ни видят какво правим. В момента, когато се качихме на него, вече беше по-скоро кей, с метална конструкция. Имаше дъски, които едва покриваха металното скеле. На места бяха много опасни, зееха дупки, самите дъски се клатеха или направо пропадаха. А отдолу морето беше неспокойно и разстоянието до него беше голямо. Стигнах до края, изчаках никой да не гледа към мен, сложих два-три камъка в торбата с ръката и я хвърлих. Точно тогава видях един човек, като краката му бяха 7-8 метра дълги, тялото му също беше издължено. Ходеше с един рибарски кеп на дълга дръжка и проверяваше дъното. Ядосах се, че толкова бързо ще ме хванат, замислих се дали така или иначе торбите няма да се разядат и ръката няма да изплува в скоро време. Точно тогава някой извика високия човек и той спря да проверява дъното.

Слязохме от кея, с нас вече беше и Марина. Каза, че е измислила нещо. Кеят беше вече кораб, тя ни взе билети и каза да се качваме. Разбрах идеята ѝ - когато корабът се върне, той ще застане на друго място и вече ръката няма да е хвърлена точно до него (не че виждам логика в това). Корабът потегли, беше огромен, приличаше на лайнер или самолетоносач. Движеше се странно и рязко - потегли изведнъж, правеше завоите все едно е играчка. Реших, че няма смисъл да ходя на носа му, въпреки че там гледката щеше да е най-хубава. След време видях друг още по-голям кораб, в сравнение с него нашият беше малък. Тъкмо да го покажа на Емо и вече се беше скрил, нищо че мина много близо до нас. Отново видях голям кораб, но като се вгледах се оказа сграда. Вече бяхме насред град, плавахме по улиците му. Някои хора се разбягаха, като ни видяха. Запълвахме цялото пространство между къщите. Постепенно градът се промени във Велико Търново. После се върнахме. Корабът спря далече от хвърлената ръка и това ме успокои. Слязохме.

Счупени очила

Сънувах, че част от очилата ми се счупиха. Най-напред едната силиконова част, после другата. Опитах се да ги закрепя, но не стана. Пробвах да ги нося така, но ми убиваха. За известно време в съня ги носих. Може би за първи път сънувах, че си нося очилата - във всички останали сънища съм без тях

Космически престъпления и бягане от закона

Бях у нас и гледах телевизия. Сменях си каналите, като няколко пъти започнах от първия и продължих нататък. Спрях се на фантастичен филм. В момента в който го пуснах, вече го гледах все едно съм вътре, като постепенно стана от първо лице. Имаше космически кораб - в него стоеше възрастен човек, Около кораба имаше двама, които той беше оставил отвън - нямаха скафандри, но не умираха, просто се носеха около кораба. Вече гледах през очите на възрастния мъж. Проведох кратък разговор с хората отвън и им казах, че няма да ги пусна. Настроих стените на кораба да не са прозрачни, за да не ги виждам, изключих и звука. След известно време ги направих прозрачни отново, но само аз да ги виждам, но се правих, че си върша някаква работа, така че да не разберат. 

Знаех, че съм извършил някакво престъпление като съм ги изхвърлил навън. Разходих се из космическия кораб и влязох навътре, където имаше и други хора. Следващият ми спомен е, че съм на планета. Бях в един асансьор с още един познат. Мислех си как трябва да се измъкна от властите. Натиснах едно копче, което да ме отведе до хангарите с космически кораби. Асансьорът ги подмина и се наложи да се върна няколко етажа в обратната посока. Едната му стена беше прозрачна и виждах хангарите с кораби. Изчаках да стигна до платформата, която исках, като бях седнал на ръба и си бях провесил краката, докато асансьорът още се движеше - чудех се дали да не скоча по-рано на някоя от издатините, но реших да не рискувам. Слязох и се оказах на нещо като автогара, но с малки космически кораби. Имаше доста хора между тях. Отидох да си купя билет. Обясниха ми каква е скоростта и цената на отделните космически кораби. Харесах си един, който беше клас "Лист", тънък и бавен. Идеята ми беше да прекарам повече време в пътуване, че да избегна проверките на властите и да не ме хванат. Отидох до кораба и се заговорих с една жена. Видях как полицията приближава и изтръпнах, че идват за мен. Опитах се да продължа неангажиращия разговор, като държах някакъв лист и обяснявах нещо на жената по него, Полицията се надвеси над мен и се заслуша в разговора, но изгуби интерес и се махна. Реших да не рискувам повече да стоя на открито и влязох в кораба.    

Сънувах, че папагалите ми си имат яйце. Като го погледнах отблизо, видях, че е счупено. Зачудих се кой ли от двамата го е направил. После погледнах пак и видях, че има още няколко яйца. Счупеното имаше вътре в себе си още едно яйце- реших, че ще се излюпи поне вътрешното. Яйцата бяха с различна големина. Двете прици влязоха в гнездото и почнаха да мътят- зачудих се, че и мъжкия взема участие.

Бях в София, с един непознат, но изглежда се познавахме. Бяхме спрели на една тясна уличка. Той ми обясняваше, че това е булевард- аз силно се усъмних. Предложих му да слезем и да повървим. Питах го колко далече е жп гарата, ако се върви пеш. Той каза, че за час и половина може да се стигне. Вървяхме из града, виждах магазини с картини и бижута. Беше се стъмнило. Правих си планове в колко ще се прибера в Стара Загора, ако хвана влак. Оказахме се пак до колата му, пак беше ден. Влязохме вътре. Той почна да ми обяснява нещо. От някъде почнах да чувам глас, който правеше коментари на всяка негова реплика- само аз го чувах. Усетих, че този човек не е съвсем наред и реших, че трябва да се махна по- бързо.

Сънувах, че виждам бившия ми съквартирант Сашо. Видяхме се на улицата в Търново, близо до пети корпус. Поздравихме се. Той беше с някакво момче. Помислих си, че не ми се изпада в разговори за това кой как е и какво прави, за това и продължих. Той подхвърли в негов стил, че ето това е лош приятел- да не ти каже нищо освен "здравей" и да си продължи. Усмихнах се, но реших да не се връщам.

Бях с Марина в един апартамент. Имаше една машина- около метър и половина, от която можехме да си вземаме лотарийни билети. Веднага разбирахме дали сме спечелили. Постоянно пусках монети и проверявах дали съм спечелил. По едно време проверих един стар фиш- приличаше на едни сметки, които си бях правил наистина. Видях, че печели някаква сума. Извадих всички други проверени и почнах да ги преглеждам отново с Марина. Открихме 5-6, които имат печалби. Уплаших се дали не съм изхарчил прекалено много пари, но си казах, че аз нямам много пари по принцип и няма какво да съм изхарчил. Освен това единият фиш беше спечелил над хиляда лева. Реших, че искам да си взема наградата още същия ден. Питах М. кой ден сме и тя ми каза, че е неделя. Притесних се, че се естъмнило и че ако теглят новия тираж скоро няма да ми важат печалбите. Тръгнахме да излизаме. Докато се обувахме си поговорихме с едно момче- то също беше наемател там. Огасихме лампата в коридора. Той каза, че отива някъде, но просто си седна в тъмния коридор, в единия ъгъл, и си помисли, че не го виждаме. Не го харесах много. Излязохме с М. Част от печелившите фишове бяха нормални- от новите, но три бяха като значки. Зачудих се как ли ще ги проверят тях.

Вървях край една река. Стигнах до една лодка, която беше по средата. Емо беше в нея. Доплува до брега- зачудих се как му се плува в тази мръсна река. Заговорихме се. Видях, че има една постройка на брега- нещо като бункер. Марина беше пред него- била си намерила работа там. Беше някакъв изследователски център. Стоеше отвън и чакаше да свърши работния й ден. Излезе един възрастен човек и й пожела лека вечер, но аз не му казах нищо. Заговорихме се. Бяхме седнали в една по- голяма лодка, която беше изкарана на брега. Емо обясни защо е бил в лодката в средата на реката и защо е плувал. Каза, че след няколко дена ще ходи при Н. и че тя имала яхта край Созопол. Но до яхтата се стигало само с плуване и той тренирал това. Аз си представих как ще изглежда това и не ми хареса.  Поговорихме си за новата работа на М. Тя ми предложи да ми даде някаква рокля за плуване, ако съм искал да отида до лодката в средата на реката. Представих си как плувам с тънка бяла рокля и й отказах. Тъкмо отивах да плувам и от бункера излезе втори човек- пожела лека вечер на М. и си тръгна. Знаех, че няма повече хора и че ще си тръгваме вече.