Бях с Марина в един апартамент. Имаше една машина- около метър и половина, от която можехме да си вземаме лотарийни билети. Веднага разбирахме дали сме спечелили. Постоянно пусках монети и проверявах дали съм спечелил. По едно време проверих един стар фиш- приличаше на едни сметки, които си бях правил наистина. Видях, че печели някаква сума. Извадих всички други проверени и почнах да ги преглеждам отново с Марина. Открихме 5-6, които имат печалби. Уплаших се дали не съм изхарчил прекалено много пари, но си казах, че аз нямам много пари по принцип и няма какво да съм изхарчил. Освен това единият фиш беше спечелил над хиляда лева. Реших, че искам да си взема наградата още същия ден. Питах М. кой ден сме и тя ми каза, че е неделя. Притесних се, че се естъмнило и че ако теглят новия тираж скоро няма да ми важат печалбите. Тръгнахме да излизаме. Докато се обувахме си поговорихме с едно момче- то също беше наемател там. Огасихме лампата в коридора. Той каза, че отива някъде, но просто си седна в тъмния коридор, в единия ъгъл, и си помисли, че не го виждаме. Не го харесах много. Излязохме с М. Част от печелившите фишове бяха нормални- от новите, но три бяха като значки. Зачудих се как ли ще ги проверят тях.

Вървях край една река. Стигнах до една лодка, която беше по средата. Емо беше в нея. Доплува до брега- зачудих се как му се плува в тази мръсна река. Заговорихме се. Видях, че има една постройка на брега- нещо като бункер. Марина беше пред него- била си намерила работа там. Беше някакъв изследователски център. Стоеше отвън и чакаше да свърши работния й ден. Излезе един възрастен човек и й пожела лека вечер, но аз не му казах нищо. Заговорихме се. Бяхме седнали в една по- голяма лодка, която беше изкарана на брега. Емо обясни защо е бил в лодката в средата на реката и защо е плувал. Каза, че след няколко дена ще ходи при Н. и че тя имала яхта край Созопол. Но до яхтата се стигало само с плуване и той тренирал това. Аз си представих как ще изглежда това и не ми хареса.  Поговорихме си за новата работа на М. Тя ми предложи да ми даде някаква рокля за плуване, ако съм искал да отида до лодката в средата на реката. Представих си как плувам с тънка бяла рокля и й отказах. Тъкмо отивах да плувам и от бункера излезе втори човек- пожела лека вечер на М. и си тръгна. Знаех, че няма повече хора и че ще си тръгваме вече.