Неуспешно учене за изпит

Сънувах, че трябва да уча, но не можех да си намеря свободна стая. Майка ми и баба ми ми се караха защо не уча(нещо, което от години не са правили). В съня ми беше и другата баба, която не би трябвало да е тук. Започнах да си играя нещо на компютъра, докато ги чаках да се успокоят и излязат на някъде. Играех си и с една играчка, която само съм виждал по телевизията- една хилка като за тенис на маса и едно топче вързано за нея и подскача. Чувствах се ядосан.

(така става като заспивам с учебник до главата и си мисля как трябва да уча повече на другия ден)

Сънувах, че по- малкият ми брат и баща ми ще ходят на кандидат-студентския му изпит в София. Тръгнаха с нова кола, която не бях виждал.

Затвор във Велико Търново

Разхождах се във Велико Търново, но градът беше променен- имаше много несъответствия. Движех се към Царевец. Стигнах до разклонение, което иначе го няма. И двете водеха по стръмни улици надолу. Избрах лявото. След кратко вървене стигнах до мястото към което се бях запътил- едно читалище. Видях, че другата улица се съединява с моята отново там- по който и път да бях поел, щях да стигна. Подминах сградата. Стигнах до една много широка улица, която беше хлъзгава- много тънък пласт отгоре й беше вода. Реших, че това е Янтра. Цветът на улицата беше неестествен- все едно беше замръзнала реката, въпреки че виждах да тече. В дясно от мен имаше 6-7 метрови скали, а върху тях ограда. По скалите имаше графити(едноцветни и не много красиви), а зад оградата се чуваха викове. Знаех, че това е затвор(в Търново няма такъв). Изпитах притеснение. Бяха ги пуснали да играят на двора- чуваше се топкане на баскетболна топка. Видях как двама се сблъскаха край оградата. Единия почна да бие другия и го преби. Повървях още малко, но реших да се върна. На връщане се подхлъзнах по реката-улица. Реших, че не ми харесва и тя мигновено свърши- много по- рано от преди. Обърнах се изненадан назад и видях как си тече, но където съм аз- спира. Стигнах до нормалните улици. Видях един полицейски микробус да спира пред главния вход на затвора. Излязоха трима полицаи с палки- имаха черни шапки, с дупки за очи и уши върху главите си. Зачудих се защо пращат цял отряд за един набит човек. Продължих. До мен вървеше единия полицай- беше в нормална униформа. Беше висок и с дълъг врат. Говорихме си за това, че трябва да изолират затворника, защото е твърде агресивен. Той каза, че не можело защото бил много добър в някакъв боен спорт и се нуждаели от него да ги представлява по състезания. Ядосах се, че някои хора са безнаказани. Вървяхме, по едно време бях в един парк от Стара Загора. След това се разделихме- отново бях в Търново.

Халюцинации при събуждане

Ще се върна на някои по- стари моменти, където съм се събуждал и съм имал видения/халюцинации, тъй като още не съм излязъл от съня напълно. Това е нещо нормално, случва се сравнително често , но обикновено се забравят. Понякога е съпроводено с парализа на тялото докато трае видението- тя също е нещо нормално- изпадаме в това състояние докато спим, за да не шаваме много по време на сънищата :) Според мен много от историите за призраци, извънземни, чудовища, които са видени веднага след събуждане са точно това.

Събудих се и лежах странично в леглото си. Под масата видях едни старец, беше дребен и леко прегърбен. Дялкаше нещо като пръчка, държеше къс нож. Имаше бяла, сравнително дълга коса. Виждах го леко в гръб, но част от лицето му се виждаше. Наблюдавах го с интерес около 30-40 секунди. После се събудих окончателно и той изчезна. (това се случи в леглото ми, в Стара Загора, на втория етаж в осем етажен панелен блок)

Събудих се в леглото си. Видях как от всеки от пръстите ми на дясната ръка изтича някаква лилава енергия. Отиваше трийсетина сантиметра напред и после падаше надолу. Стана ми интересно. Няколко пъти се връщах към върха на пръстите ми и посоката на където отиваше енергията. Погледнах към стената- там поначало има едно петно светлина, което идва от осветлението отвън. Голямо е около педя и стоя в горния ъгъл на стаята. Когато погледнах към него, то почна да се мести много бързо по стената. Отиваше в различни посоки. Беше като играта на "зайче", която се прави с огледало и слънчева светлина. По едно време се загледах в мястото, където трябва да е, но там не виждах нищо. Продължих да го следя, но постепенно излязох от състоянието и всичко се върна към нормалното. (това се случи в общежитията във Велико Търново)

За тези неща съм сигурен, че бях буден. За историята в по-ранния сън с пипалата, съм склонен да вярвам, че беше сън.

Искам да разкажа и за някои мои съквартиранти, които са имали такива преживявания. Миналата година един от тях беше прочел статия за тази парализа след сън и виденията, които може да имаш при тях. Той експериментира известно време и сравнително бързи стигна до успех. В блога за практически съвети ще дам и каква е техниката за това.

Докато се случи това. аз бях с него в една стая. Играех си на лаптопа, а той беше легнал по- рано. По едно време го видях, че си лежи с отворени очи и гледа в празното, но реших, че просто си мисли нещо. По- късно той ми разказа, че тогава виждал млада бременна жена и малко дете насред стаята. Жената била в татуировки. Имаше и други случаи при него, но не ги помня.

Един друг съквартирант също изпадна в такова състояние преди месец. На сутринта го чух как си мести леглото- като отидох да го видя какво прави, ми обясни, че се събудил през нощта и бил убеден, че между леглото му и стената има няколко джуджета, които искали да излязат. Той станал, изместил леглото и им казал по- бързо да излизат. После заспал, а на сутринта намерил леглото си разместено и се сетил какво е правил.

Един бивш съквартирант от хасковско ми е разказвал как като се е събудил и излязъл на терасата, която гледа към една поляна видял сватба, с каруци, тъпани и много хора да минава през нея. Били облечени в стари носии. Проблемът бил, че е 3 през нощта.

Автобус

Бях на площад в непознат град. Качих се на автобус. Не бях в Стара Загора. Отидох най- отзад. Там бях само аз. Зачудих се дали да не седна където има хора, но ми хареса идеята да съм на спокойствие. Четях някаква книга. От време на време лягах върху седалките. До мен беше и едно много мое старо покривало за легло- червено и проядено от молци(тези дни го видях случайно у нас в реалния свят). Пътувах дълго. По едно време се качиха някакви селяни(средновековни). Аз работех за един, който беше в автобуса- приличаше на Газ от "Пътят на кралете"(фентъзи книга на Брандън Сандерсън). Той реши да наеме един на моята работа- аз се зарадвах, защото без това не я харесвах. Селяните се държаха надменно- все едно бяха по- горе от нас, а след като ги наеха на нашата работа- още повече. Наближихме Стара Загора. Някой каза, че е пазарен ден(представих си средновековен пазар с кокошки, животни, зеленчуци)- Газ отговори, че няма време за пазар и няма да спираме там.

Тази сутрин все още не си бях поставил задачата за възобновяване на тренировките за осъзнато сънуване, съответно не помня почти нищо.

Сънувах, че съм в леглото си. Между висящите щори и стената имаше по- голямо разстояние от обикновено. Беше нощ. От тавана- между щорите и прозореца- се спускаха лилави пипала като на октопод. Не стигаха до мен, но се приближаваха. 

В съня не изпитвах страх, а притеснение какво ли правят те там. Има вероятност да не е било сън, а да съм се събудил и докато съм бил още много сънен да съм получил лека халюцинация (случва се, когато още не сте излезли от съня напълно, а сте с отворени очи).